Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Другата България – там, на Волга

„Волжките българи излизат на Волга” – художник Ю.Б. Висогорски
Снимка: bolgar.info

България се гордее, че е най-старата европейска държава, запазила едно и също име през вековете, но това е вярно за нашата България, Дунавската, докато има и друга, на Волга, която – въпреки че вече е изчезнала от политическата карта на света, за времето си е била важен търговски и политически фактор в района на Централна Евразия. Малко се знае за нея, тъй като първоначално нашествието на монголците на Батий, а след това и руското завладяване на Казан по времето на Иван ІV Грозни, правят така, че много документи и други артефакти са били унищожени. Независимо от това историците полагат усилия, за да възстановят живота и бита на това държавно образувание, просъществувало близо три века.

Д-р Георги Владимиров представя книгата си „Великата България на Волга през средните векове“Особено значим е приносът на българските историци, които не са забравили, че на бреговете на Волга са живели събратя на Аспаруховите българи (а вероятно и днес живеят, макар да са загубили етническото си име). Тъй или иначе, историята на Волжка България безспорно е интересна и поради това на всяка монография, в която иде реч за нея, заслужава да ѝ се обърне подобаващо внимание, особено от предаване като „Премълчаната история“. Точно това прави д-р Георги Владимиров, когато представя книгата си „Великата България на Волга през средните векове“. Заедно с него историята на нашите евразийски събратя през Средновековието осветлява и проф. Александър Николов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36
Сградата на Българската академия на науките

Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..

публикувано на 13.10.25 в 14:45