За впечатленията си от резервата Сон Тра край град Дананг, където са останали едва 1300 екземпляра от рядкото животинче – разказва Магдалена Гигова в предаването „Покана за пътуване“.
Откакто чух за чевенокракия лангур, се питам дали простонародното наименование за длъгнест човек – „лонгур“ в българския език не идва от симпатичната маймуна със старческо лице. Тя се въди край Дананг, курорт във Виетнам.
Това е град на Южнокитайско море с приказни, дълги 32 км плажове. Един от тях е обявен от списание Forbes за най-красив в света. Но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината се прегръща с морето.
Река Хан, която разделя града на две части, се гордее с моста Драгон бридж дълъг 666 метра – без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет.
На 37 км от „цивилизацията“ пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресаващи за ухото крясъци.
Сон Тра се простира върху 4439 хектара, в които навремето е имало американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни растения, въдят се 116 вида птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече шебеци, вписани в Червената книга.
От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е едно от най-страдащите от контрабанда животни в тази част на света.
Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват. Но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.
Затова доброволката Тан, която ни разхождаше из парка, разказваше с възторг, но и с отсянка на тъга за тези редки маймунчета. Те живеят на кланове, съставени от семейства. С шеговито пламъче в очите Тан сподели, че мъжките не напълнявали и си оставали все около 11 килограма.
Понеже трябва да се грижат за харема си от няколко женски и ситни дечица. Да бдят, да ги защитават и да намират храна.
Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Както си личи от името на маймунката, краката ѝ са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада и вълнуващи мустаци.
Изглежда сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим. Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви.
Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур „кралят на приматите“. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него. Въпреки че Тан отлично знаеше къде отдъхват семействата в следобедния зной и бях въоръжена с мощен бинокъл, едва успях да ги зърна.
Добре че един лангур реши да покаже всичките си маймунджулуци. Започна шумно да подскача от клон на клон, да се чеше изразително и да се закача с родителите си. Така успях да си открадна няколко кадъра.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg