Резерватът Сон Тра във Виетнам – дом на изчезващия вид червенокрак лангур

За впечатленията си от резервата Сон Тра край град Дананг, където са останали едва 1300 екземпляра от рядкото животинче – разказва Магдалена Гигова в предаването „Покана за пътуване“. 

Откакто чух за чевенокракия лангур, се питам дали простонародното наименование за длъгнест човек – „лонгур“ в българския език не идва от симпатичната маймуна със старческо лице. Тя се въди край Дананг, курорт във Виетнам. 

Това е град на Южнокитайско море с приказни, дълги 32 км плажове. Един от тях е обявен от списание Forbes за най-красив в света. Но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината се прегръща с морето.

Река Хан, която разделя града на две части, се гордее с моста Драгон бридж дълъг 666 метра – без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет. 

На 37 км от „цивилизацията“ пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресаващи за ухото крясъци.

Сон Тра се простира върху 4439 хектара, в които навремето е имало американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни растения, въдят се 116 вида птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече шебеци, вписани в Червената книга.

От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е едно от най-страдащите от контрабанда животни в тази част на света.

Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват. Но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.

Затова доброволката Тан, която ни разхождаше из парка, разказваше с възторг, но и с отсянка на тъга за тези редки маймунчета. Те живеят на кланове, съставени от семейства. С шеговито пламъче в очите Тан сподели, че мъжките не напълнявали и си оставали все около 11 килограма.

Понеже трябва да се грижат за харема си от няколко женски и ситни дечица. Да бдят, да ги защитават и да намират храна.

Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Както си личи от името на маймунката, краката ѝ са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада и вълнуващи мустаци.

Изглежда сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим. Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви.  

Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур „кралят на приматите“. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него. Въпреки че Тан отлично знаеше къде отдъхват семействата в следобедния зной и бях въоръжена с мощен бинокъл, едва успях да ги зърна.

Добре че един лангур реши да покаже всичките си маймунджулуци. Започна шумно да подскача от клон на клон, да се чеше изразително и да се закача с родителите си. Така успях да си открадна няколко кадъра.