Промените в трудовото законодателство във връзка с извънредното положение

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДИП), въвежда важни промени в уредбата на трудовите отношения. С този нов закон се цели, от една страна, целта е работодателите да имат повече инструменти за справяне с новите икономически затруднения, от друга страна, да се даде по-голяма гъвкавост в уредбата на труда на някои категории работници и служители. Така адвокат Захари Генов, консултант на "Законът и Темида", коментира промените в трудовото законодателство във връзка с извънредното положение.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗМДИП урежда нова възможност за работодателя да измени едностранно мястото на работа на работника или служителя. Тя е отразена в Кодекса на труда (КТ) с новоприетия чл. 120б, чиято алинея 1 установява право на работодателя при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. Тази мярка работодателят може да приложи само за периода на обявено извънредно положение, като се допуска да се промени едностранно мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор – да се възложи друга трудова функция, да се намали трудовото възнаграждение. Според новата алинея 2 на чл. 138а КТ работодателят може да установи в цялото предприятие или в отделно негово звено за целия период на обявено извънредно положение или за част от него непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. След отмяната на извънредното положение следва всеки променен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение на засегнатия работник или служител по силата на закона да се възстанови в първоначалния си вид, а работникът или служителят да продължи изпълнението на трудовите си задължения в уговореното в трудовия договор място на работа и работно време.

Въведено е ново право на работодателя едностранно да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от него непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Според нововъведения чл. 173а, ал. 1 КТ при преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган, т.е. по чл. 120в КТ, работодателят има право и да предостави платения годишен отпуск на работника или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж, без да изчаква изтичането на изискуемия от завареното законодателство по чл. 173, ал. 4 КТ период от поне 5 работни дни престой на работниците и служителите, нито да трябва всички работници и служители да ползват отпуска едновременно.

Чл. 7, ал. 2 ЗМДИП урежда нова възможност на всички работодатели да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работник или служител и без негово съгласие.

С нововъведения чл. 173а, ал. 2 КТ се предоставя възможност на изброените в разпоредбата работници и служители да поискат ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск, който работодателят е длъжен да им разреши.

Отпадат ограниченията за полагане на извънреден труд за времето на извънредното положение отпадат установените от трудовото законодателство ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност за работниците и служителите с намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ.