Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Африканско пътешествие с думите

Наименованията на държавите на този изстрадал и непознат за нас континент носят следите от превратната му история. В рамките само на един човешки живот станахме свидетели на не една промяна на името, дори на границите на държави, пряко следствие от колониалното им минало. Кралство Конго, Конго Леополдвил, Конго Киншаса, Белгийско Конго, Френско Конго, Конго Бразавил, Заир и отново Конго – ако не познаваме историята на държавите, трудно ще се ориентираме, но от разказа на проф. Борис Парашкевов научаваме, че името Заир идва от използваното от местното население наименование на долното течение на река Конго – „нзере“ или „реката, която поглъща всички реки“, „голямата река“, а Конго е свързано с наименованието на жителите на района – „конго“ или „баконго“, т.е. „племето конго“.

Камерун пък идвало от португалското съчетание „река на раците“, тъй като португалските моряци, достигнали през 1472 г. до устието на река Вури, били изненадани от изобилието на раци във водите. Буркина Фасо заменя през 1984 г. полупреведеното име на бившата френска колония Горна Волта и е съставено от думи на два от местните езици, означаващи „отечество на честните хора“. А Танзания всъщност е съчетание от началните срички на имената на две някогашни държави – Танганика (Танганайка) и Занзибар.


• Езикови разсъждения на водещата Венета Гаврилова за значението на думите, с които общественозначими фигури ни облъчват.
Поверили сме им управлението на държавните дела… Поверили сме ги чрез избори. Вярно, не ги избираме според културата на речта и сферата на образованието им, макар че и това има значение, но веднъж качили се на високия стол, това, което казват, и начинът, по който го казват, добива особена тежест. Дори да оставим настрана цветистите квалификации като мисирки, главанаци и тулупи, насочени към определени групи и хора, как забравихме, че преди време бяхме наречени „некачествен материал“, как пропуснахме, че на трима директори на големи болници беше наредено буквално „да се махат оттам“ преди да бъде установена (а дори и да беше установена) вина, за смъртта на дете. Дали фамилиарниченето, говоренето на „ти“, просторечието, натрапчивото изобилие от „аз-форми“, грубостта, назидателният тон, безцеремонните квалификации, е речта, която очакваме от първите мъже и жени в държавата. Не зная как биха отговорили повечето от нас, но въпросът е важен, защото думите имат значение, думите са само видимия връх от айсберга, видимото, което загатва за скритото.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54