В ситуацията на пандемия надеждите за по-бързо справяне с Covid-19 предизвикват обяснимо нетърпение, макар че създаването на успешна ваксина е твърде сложен и продължителен процес, който преминава през задължителни етапи – като се започне от биоинформатиката и генетичното моделиране, свързани с определени антигени, премине се през предклинични тестове и се стигне до клиничните изпитания, чрез които се прави оценка на риска и доказалият се успех във времето при предизвикването на очакван имунен отговор. Процесът е съпроводен от детайлно проучване на множество нееднозначни аналитични и практически подходи далеч не само на принципа „проба-грешка“.
Какъв конкретен път трябва да се извърви, за да бъде създадена работеща ваксина, и на какъв стадий са експериментите за разработка на биологичния препарат за активиране на придобит имунитет срещу последния коронавирус у нас и по света? Защо в някои страни се използват живи ваксини, в друг вариант те се състоят от „умъртвени“ елементи, а в трети са особена „смес“ от тези две разновидности? Срещу кои опасни вируси все още няма разработени ваксини и какво затруднява създаването им?
За затрудненията разказва доц. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, който е и ръководител на екипа, който работи по създаването на българска ваксина срещу SARS-CoV-2.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
