В ситуацията на пандемия надеждите за по-бързо справяне с Covid-19 предизвикват обяснимо нетърпение, макар че създаването на успешна ваксина е твърде сложен и продължителен процес, който преминава през задължителни етапи – като се започне от биоинформатиката и генетичното моделиране, свързани с определени антигени, премине се през предклинични тестове и се стигне до клиничните изпитания, чрез които се прави оценка на риска и доказалият се успех във времето при предизвикването на очакван имунен отговор. Процесът е съпроводен от детайлно проучване на множество нееднозначни аналитични и практически подходи далеч не само на принципа „проба-грешка“.
Какъв конкретен път трябва да се извърви, за да бъде създадена работеща ваксина, и на какъв стадий са експериментите за разработка на биологичния препарат за активиране на придобит имунитет срещу последния коронавирус у нас и по света? Защо в някои страни се използват живи ваксини, в друг вариант те се състоят от „умъртвени“ елементи, а в трети са особена „смес“ от тези две разновидности? Срещу кои опасни вируси все още няма разработени ваксини и какво затруднява създаването им?
За затрудненията разказва доц. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, който е и ръководител на екипа, който работи по създаването на българска ваксина срещу SARS-CoV-2.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg