Драматизацията на знаменитото произведение „Възпявам електрическото тяло“ на големия Рей Бредбъри е извършена от Димитър Димитров, режисьор на радиопостановката е Юрий Статков. В ролите са звезди на българската сцена: Таня Масалитинова, Венета Зюмбюлева, Коста Цонев, Йосиф Сърчаджиев, Васил Димитров, Николай Калчев. Излъчването е и в чест на 75-годишнината на големия български актьор Йосиф Сърчаджиев.
Рей Бредбъри (1920-2012) е сред имената на американската литература, познати по цял свят. Пробивът осъществява със знаменитите „Марсиански хроники“ – цикъл разкази, свързани с темата за усвояването от земляните на планетата Марс, а най-известното му произведение е романът „451° по Фаренхайт“ – това е температурата, на която гори хартията по американската метрична система. „Възпявам електрическото тяло“ е типично за Рей Бредбъри произведение – една лирична, поетична фантастика, в която повече настроението, отколкото екшънът е на преден план. Три деца се сдобиват с бавачка-робот и от това произтичат много размисли за човешкия род и за взаимоотношенията човек-машина, човек-природа, човек-интелект…
Рей Бредбъри е наричан „майстор на фантастиката“, макар той самият да мисли себе си не само като писател-фантаст – пише също стихове, есета, реалистични творби… За „Марсиански хроники казва“: „Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е „451° по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че „Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи“. Последният негов разказ – „Кучето с червения шал“, е публикуван през 2010 г. – писателят работи упорито и методично почти до смъртта си. Признава още, че всичко написано от него, е почерпено от детските му години, определя се като „мъж с дете в себе си“. Според личната му митология негова прабаба е една от Салемските вещици – Мери Бредбъри. А че той се е превърнал в мит през ХХ век, говори фактът, че името му носи астероидът с номер 9766. На Луната пък има кратер, кръстен на книгата му „Вино от глухарчета“ – „Кратерът на глухарчето“ (Dandelion Crater).
„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Уолстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка“ – казва за „потеклото“ си Рей Бредбъри, а ние бихме добавили, че той е от достоен предостоен наследник на своите знаменити предшественици.
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg