За впечатленията си от курорта Патая, Тайланд – разказва Магдалена Гигова в предаването „Покана за пътуване“.Докато можехме да пътуваме, Тайланд (и в частност Патая) бе на път да измести Дубай от мечтите на средностатистическата кифла. Иначе българи от поне 20-тина години посещават Страната на усмивките. В съзнанието на повечето от тях Патая е курорт с две коренно противоположни превъплъщения. Плаж и секс!
Днес ще ви разкажа за Патая, различна от представата за розовия квартал.
Разстоянието от столицата Банкок до крайбрежния град е 147 км по магистралата и… попадате в плен на раздвоението.
Ако целта на почивката ви е изумруденото око на Индийския океан, което намига с приятелски блясък – избирате залива Жомтиен. Там са разположени предимно големи хотелски комплекси на прочути туроператори или вериги. Можете да не ставате от шезлонга.
Или да отидете на коралов остров, до който се стига с лодка с прозрачно дъно. През него се виждат приказни плантации и стрелкащи се тропически риби.
На 25 км от Патая е Сатахип бийч с почти призрачното си спокойствие. За любителите на тютюна вмятам, че от 2017 година на повечето тайландски плажове пушенето е забранено.
Ако сте решили да обогатите интимния си жизнен опит и да разширите еротичния си мироглед, просто отседнете в центъра на Патая. Това, обаче не ви дава мигновен пропуск за разюздано поведение. Извън зоната на порока ако си позволите да закачите тайландка, рискувате стълкновение с полицията и местните закони.
Вашето време е по здрач, когато се гмурвате в гмежта на уокинг стрийт. Пешеходният филиал на Содом и Гомор едва ли е по-дълъг от километър, но неподготвеният психически и ранимият морално има опасност наистина да изпадне в потрес. Няма форма на човешко падение, която да не се предлага в заведенията, клубовете и залите от двете страни на човекопотока. Срещу заплащане, естествено. Самостоятелно работещите нощни пеперудки и независимите „лейди бой“, както тук наричат травеститите, се борят за препитание в кратък участък на крайбрежната алея. И толкоз.
Сякаш някой с нож изрязва „туморното образувание“ и Патая отново се превръща в уютното обиталище с репутацията на един от по-достъпните финансово курорти на Тайланд.
Аз, обаче, обещах да ви разведа из различната Патая. Приключението започва още от центъра, където на хълм между двата градски плажа се издига 15-метровата статуя на Буда. Тя не е древна, построена е през 1977 година със средства на местни бизнесмени. Планината на Златния Буда е на тридесетина минути шофиране извън чертите на града. Отвесната скала, върху която с чисто злато е очертан образа на божеството е висока 130 метра.
Възвишението се охранява строго, защото драгоценният метал е на стойност 3 млн. долара. Разбира се, на тайландците дори не би им минало през ума да си откършат парченце за спомен, но монументът е посещаван от хиляди туристи от цял свят. В задния двор на Златния Буда е Силвър лейк. Също част от различната Патая. Повечето европейци в началото се питат „Защо се довлякох в това подобие на Тоскана насред Азия“. Но после любопитството надделява.
Известна в миналото тайландска киноактриса се влюбила в лозята на Калифорния и решила да си посади свои. Купила червени, бели и розе сортове от Австралия, поканила тамошен майстор винар, но когато започнала да строи имение европейската еклектика ескалирала. Появили се холандски вятърни мелници, господарска къща от Италия, цветни градини тип „Версай”, древногръцки колони… Електрически влакчета разхождат гостите и те попиват усещането за покой, за обгръщащ съзнанието аромат, заедно с дегустацията на виното, което без да е шедьовър е прилично пивко. Впрочем, Силвър лейк е любимо място на азиатските туристи, защото в тази част на света гроздето е един от скъпите плодове, за разлика от папаята, да речем. Пък и в момента на мода е да пиеш вино…
Освен това на повечето от тях им е финансово непосилно да отидат в Европа. Затова предприемчиви люде водят Европа в Азия.
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
"Детето и психоанализата" е първата тема, около която се събират професионалисти и съмишленици преди 15 години. Опитът и идеите на знаменитата френска психоаналитичка с особена грижа и подход към децата е вдъхновение и отправна точка за търсене на съвременни и приложими у нас начини за работа с деца, а по-късно и с бебета. Преди 10 години в София е..
За дванайсети път в Бургас се проведе Международния литературен младежки фестивал "Приятелството – смисъл и спасение", посветен на спасяването на българските евреи. Фестивалът не просто вдъхновява младите хора да творят – той ги учи да помнят, да се вглеждат в историята и да отстояват ценности като солидарност, смелост и човечност. Част от него..
"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...
Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg