За впечатленията си от курорта Патая, Тайланд – разказва Магдалена Гигова в предаването „Покана за пътуване“.Докато можехме да пътуваме, Тайланд (и в частност Патая) бе на път да измести Дубай от мечтите на средностатистическата кифла. Иначе българи от поне 20-тина години посещават Страната на усмивките. В съзнанието на повечето от тях Патая е курорт с две коренно противоположни превъплъщения. Плаж и секс!
Днес ще ви разкажа за Патая, различна от представата за розовия квартал.
Разстоянието от столицата Банкок до крайбрежния град е 147 км по магистралата и… попадате в плен на раздвоението.
Ако целта на почивката ви е изумруденото око на Индийския океан, което намига с приятелски блясък – избирате залива Жомтиен. Там са разположени предимно големи хотелски комплекси на прочути туроператори или вериги. Можете да не ставате от шезлонга.
Или да отидете на коралов остров, до който се стига с лодка с прозрачно дъно. През него се виждат приказни плантации и стрелкащи се тропически риби.
На 25 км от Патая е Сатахип бийч с почти призрачното си спокойствие. За любителите на тютюна вмятам, че от 2017 година на повечето тайландски плажове пушенето е забранено.
Ако сте решили да обогатите интимния си жизнен опит и да разширите еротичния си мироглед, просто отседнете в центъра на Патая. Това, обаче не ви дава мигновен пропуск за разюздано поведение. Извън зоната на порока ако си позволите да закачите тайландка, рискувате стълкновение с полицията и местните закони.
Вашето време е по здрач, когато се гмурвате в гмежта на уокинг стрийт. Пешеходният филиал на Содом и Гомор едва ли е по-дълъг от километър, но неподготвеният психически и ранимият морално има опасност наистина да изпадне в потрес. Няма форма на човешко падение, която да не се предлага в заведенията, клубовете и залите от двете страни на човекопотока. Срещу заплащане, естествено. Самостоятелно работещите нощни пеперудки и независимите „лейди бой“, както тук наричат травеститите, се борят за препитание в кратък участък на крайбрежната алея. И толкоз.
Сякаш някой с нож изрязва „туморното образувание“ и Патая отново се превръща в уютното обиталище с репутацията на един от по-достъпните финансово курорти на Тайланд.
Аз, обаче, обещах да ви разведа из различната Патая. Приключението започва още от центъра, където на хълм между двата градски плажа се издига 15-метровата статуя на Буда. Тя не е древна, построена е през 1977 година със средства на местни бизнесмени. Планината на Златния Буда е на тридесетина минути шофиране извън чертите на града. Отвесната скала, върху която с чисто злато е очертан образа на божеството е висока 130 метра.
Възвишението се охранява строго, защото драгоценният метал е на стойност 3 млн. долара. Разбира се, на тайландците дори не би им минало през ума да си откършат парченце за спомен, но монументът е посещаван от хиляди туристи от цял свят. В задния двор на Златния Буда е Силвър лейк. Също част от различната Патая. Повечето европейци в началото се питат „Защо се довлякох в това подобие на Тоскана насред Азия“. Но после любопитството надделява.
Известна в миналото тайландска киноактриса се влюбила в лозята на Калифорния и решила да си посади свои. Купила червени, бели и розе сортове от Австралия, поканила тамошен майстор винар, но когато започнала да строи имение европейската еклектика ескалирала. Появили се холандски вятърни мелници, господарска къща от Италия, цветни градини тип „Версай”, древногръцки колони… Електрически влакчета разхождат гостите и те попиват усещането за покой, за обгръщащ съзнанието аромат, заедно с дегустацията на виното, което без да е шедьовър е прилично пивко. Впрочем, Силвър лейк е любимо място на азиатските туристи, защото в тази част на света гроздето е един от скъпите плодове, за разлика от папаята, да речем. Пък и в момента на мода е да пиеш вино…
Освен това на повечето от тях им е финансово непосилно да отидат в Европа. Затова предприемчиви люде водят Европа в Азия.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg