Акад. Никола Съботинов е български учен-физик, академик, председател на Българската академия на науките от 2008-2012 година. За него Нобеловият лауреат в областта на лазерите Николай Барсов казва: "Български учени създадоха нови типове лазери, които по качества и параметри превъзхождат известните в света лазери от този тип".
Акад. Никола Съботинов получи преди седмица Голямата награда „Питагор“ 2020 за цялостен принос в развитието на науката. Негово изобретение е създаването на лазер с пари на меден бромид, който е патентован и пуснат в действие още през 1974 г. Един чисто български патент, който оставя следа в науката за лазерите и в създаването на лазери от нов тип по целия свят.
Акад. Никола Съботинов е главен герой в "Нашият ден". Той разказа:
"Моите научни интереси са в областта на лазерите и лазерните източници. В тази област се появи в края на 60-те години един клас газови лазери с метални пари. Те са много интересни поради богатата си възможност за покриване на широк спектрален диапазон. Тези лазери могат да излъчват в ултравиолетовия, видимия, инфрачервения диапазон на спектъра. Различните дължини на вълните дават възможност за различни уникални приложения. Тези лазери имат също и някои ценни качества, свързани с излъчването на голяма мощност, висока изходна мощност с много приложения."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
