Възраждането ни не е случаен процес. То е следствие от замисъла на множество лица и личности, обединени от националната ни идея, от българското. Резултати от дейността им днес са видими, но не са видими връзките им с авторитетите по онова време в Руската и Османската империя, в западноевропейските държави.
Тези невидими контакти ни изглеждат невъзможни, но въпреки това са доказани факти.
Българските възрожденски апостоли не са действали сами. Те са вградени в пъзела на европейските освободителни движения, в основата на които е мощната „невидима“ организация – масонството.
Едно е сигурно – Възраждането и Освобождението ни нямаше да се случат без изключителната роля на Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Драган Цанков – всички те са отделни брънки от световната братска верига на свободата.
Възраждането ни нямаше да бъде същото и без помощта на масони от ранга на Осман Пазвантоглу, ген. Кутузов, ген. Инзов, Решид паша, Адам Чарториски, Мидхат паша, Марко Антонио Канини, Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди. В една или друга степен те също са помогнали на своите български масонски братя, отдавайки братската си помощ.
Написано на базата на безспорни доказателства, историческото изследване на журналиста Румен Василев „съблича“ до голо свенливите по традиция учебникарски истини и заблуди, вдига невидимата историческа завесата на родния ни Ренесанс.
В предаването участват още арх. Ивелин Любенов и доц. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg