Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян е най-големият музей в Средните Родопи. Създаден е от неговия патрон Стою Шишков през 1935 година. Родолюбив учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения. Повече за него и историята по създаването на музея ни разказват Александър Богутлиев и Анна Булгурова, екскурзоводи в музея.
Постоянната експозиция в Смолянския музей „Културно-историческо богатство на Родопите от древността до наши дни“ е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси „Праистория“, „Траки“, „Средновековие“ и Етнография, с експозиционни пояси „Традиционно облекло“, „Обреден реквизит“, „Традиционни занаяти“, „Родопска архитектура“ и „Традиции и съвременност“. Още с влизането в музея ни посреща голям портрет на освободителя на Средните Родопи полковник Владимир Серафимов.

На първия етаж може да видим и най-богатата колекция на ордени и медали в страната. В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на стоте чана ще ви очароват със своята музикална неповторимост.
Районът на Централните Родопи се отличава преди всичко с изявената си самостоятелност на развитие и с характерните особености на материалната и духовната култура на населението от праисторическата епоха. Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датира от епохата на късния палеолит. Това показват археологическите проучвания в района на хижа "Орфей" до град Девин. Най-интересното и съществено отличаващо района от другите етнокултурни райони през епохата на енеолита е керамиката, открита в при проучването на Ягодинската пещера.

В Смолянския музей пазят останки от некрополи, които са сигурен източник на за установяването на религиозната, социалната и етническата принадлежност на погребаните. Поради важното стратегическо положение и близостта на планината до сърцето на Османската империя са осъществени три вълни на масови помохамеданчвания. Въпреки оказаната съпротива на голяма част от родопчани е наложена новата религия. Но както траките езичници не приемат бързо и лесно християнството, а запазват част от езическите си обичаи, така и християните в Средните Родопи не приемат исляма изведнъж и изцяло, разказва Анна Булгурова.
В музея „Стою Шишков“ имат една от най-богатите колекции от народни облекла. Тя представя типологичното разнообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на ΧΧ век и е източник на многостранна информация за бита и традициите в Средните Родопи. Тук можете да видите до 17 носии, всекидневни и празнични, дори сватбени костюми от онова време. Родопската сватба е продължавала няколко дни, тъй като е дълъг цикъл от обредни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.

В Регионалния исторически музей в Смолян можете да видите пастирска дърворезба, ковачество, което е тясно свързано с рудодобива, медникарството, най-стария занаят на родопското население. В продължение на векове основен поминък на населението в региона е овцевъдството и свързаните с него занаяти, като тъкачество и много млекопреработването. С макети на къщи е представена родопската архитектура. В музея централно място е отделено на кукерските костюми и маски, свързващи с най-впечатляващите карнавални игри, които в стародавна традиция се провеждат в с. Широка лъка и за кукерите, които обикалят на Стара Марта.
В музея, по интересен начин за децата представят горските обитатели на Родопите.
След като разгледате Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Смолян, можете да се отправите към някоя от близките туристически забележителности: Каньона на водопадите, скалата Невястата, къщата-музей на унгарския поет и преводач на български народни песни, класическа и съвременна поезия Ласло Наги. Така че не губете време, а посетете тази част на Родопите.
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
Казват, че първите 7 години са определящи за възпитанието на човека, а какво е значението на първите 130 за едно списание? За това и за още куп други важни неща водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски разпитаха своите гости от списание "Лов и риболов" Калин Първанов, главен редактор, Христина Симеонова, зам.-главен..
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg