С цел облечкаване на ефектите на икономическата криза правителството предприе намаляване на косвения данък ДДС на ресторантьрите, книгоиздателите, производителите на бебешки храни и др.
Ефективна ли е подобна мярка обаче
Икономистът Агоп Каспарян е скептичен и от гледна точка на ефекта, и как се взе решението, и кого всъщност облагодетелства то. Той прави в "Нашият ден" бърз преглед на неефективността не само на намаляването на ДДС избирателно, а и на останалите програми, особено на фона на мерките, взети от редица европейски държави, които директно субсидираха бизнеси.
"Защо ресторантьорството беше фаворизирано пред магазините в търговски центрове, фитнесите, логистиката, транспорта, аптеките? Та нима техните доходи не спаднаха?
В световен план ще се стигне до намаляване на покупателната способност с близо 90%, каквото не е имало от Втората световна война.
По тази логика защо тогава не намалим ДДС върху всичко?" – риторично пита икономистът.
Намаляването на ДДС няма да доведе и до изсветляване на съответните сектори. Ресторантьорите дадоха да се разбере, че няма да намалят крайните цени за потребители. При книгоиздателите основните разходи идват от изплащане на авторски хонорари, върху които ДДС не се начислява. Кой тогава ще се възползва от намаляването на косвения данък?
• По-адекватна мярка за подпомагане щеше да е да се покрият осигуровките и минималните заплати – така щяха да помогнат на работещите;
• Да се отложи внасянето на социални и здравни осигуровки и данък печалба;
• Да се наложи мораториум на изплащане на лихвите и главниците по дългове, а не банките сами да преценяват кому да отложат и кому не.
Имаме нужда от добре обмислена работеща реформа на данъчната система, която да не е на парче и под натиск от определени бизнеси, които плашат с автошествия по улиците. Необходим е диалог между всички институции, бизнеса и правителство.
С точни социални политики и преки субсидии може да се въздейства – в момента никой не ги предлага. Не говорим за леви или десни политики, а за добре обмислени политики, насочени към бизнеса и хората.
С оглед на това, че покрай коронавирус кризата се задълбочи пропастта между богати и бедни, може би наистина е дошъл моментът за прогресивно данъчно облагане, за да се намали тази пропаст и най-тежко засегнатите да не поемат и огромната данъчна тежест от кризата.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
