„Братовчедката на Зорбас“ във всеки от нас

„Братовчедката на Зорбас“ живее у нас. При някои е отседнала само за лятната ваканция. След като натрупа достатъчно сладко-горчиви, слънчеви, но и леко прохладни спомени, си заминава. При други отсяда задълго. Приютява се в прилежно изградения си хаос и съществува. По всички възможни начини. И в двата случая обаче едно е сигурно – братовчедката битува у хората, които живеят тук и сега. У тези, които не се плашат нито от миналото, нито от бъдещето. Които чувстват докрай. Които се оставят на падането, но вместо да се пристрастят към него, само го вкусват.

Новата поетична книга на Ирена Иванова ни припомня това. Тя ни представя човека като едно въже, което се разтяга между сърцето и ума, между тялото и духа. Въжето, понякога тънко, понякога не чак толкова, се изгражда от самите нас, но се рисува от тези в нас – хората, които допускаме в живота и в любовта си.

Ние сме тук, на земята, с телата си и е важно да се грижим за тях, смята Ирена. Тя търси баланса както в живота, така и в новата си стихосбирка. Именно в книгата става ясно, че ние сме повече от чувствата и мислите си и е хубаво да се завръщаме към Аз-а, който е крачка назад от нас.

Рене Карабаш и „Братовчедката на Зорбас“ ви говорят всичко това, но и още много. Едната може да чуете в звуковия файл, а другата е по-добре да прочетете.