Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Митко Новков: Склонни сме да отваряме вратите на чудовищата, вместо на надеждата

Дано днешната усмивка се запази до края на мандата ми, надява се новият директор на програма "Христо Ботев"

| обновено на 05.07.20 в 05:03
Митко Новков
Снимка: БГНЕС

Имам конкретни идеи, които именно през тези два месеца ще предложа, за да не звучим на моменти като „лайфстайл“ радио, а като културната програма на БНР. Така коментира Митко Новков, новият директор на програма „Христо Ботев“, пред „Мрежата“ бъдещето на програмата, както и промените, които ситуацията с Covid-19 налага.

Защо програмата влиза в лятна схема месец по-рано

Новков обясни, че това се налага, защото в програмата има трима болни от коронавирус, двама от които са в болница. Единствената цел предаванията да влязат по-рано в лятна схема е да бъден запазено здравето на останалите колеги, а не е свързана с промени, които ще доведат до трайното им спиране и в новия сезон. 

„Повод за тревога има, но нейната прицеленост изпуска мишената. Тревогата трябва да е насочена към това, че имаше опасност да пламне цялата програма, а оттам и цялото радио. Нали си представяте, какво би станало, ако програма „Христо Ботев“ се превърне в клъстър или огнище на коронавирус. Това е причината да се премине в много спешен порядък в тази лятна схема. Всички останали предположения, че предавания ще бъдат изчистени, че програмата ще загуби културния си характер, това ме учудва много, смаян съм направо от тях. Ние сме много по-склонни да отваряме вратите на чудовищата във всичките им проявления, вместо да отворим вратите на надеждата. Това е много интересно, ние всички сме по някакъв начин съвременни Пандори. Отворила Пандора онова ковчеже и точно преди да излети надеждата, го затваря.“

Визия за звученето на програмата

„Аз съм го казвал много пъти, писал съм го даже, че имаше по едно време един момент, изключително глупав от страна на нашето така да се каже управленско депутатско тяло – програмата да се закрива. Но аз държа да се чуе, че програма „Христо Ботев“ е уникална и единствена програма в българския ефир за култура, образование, наука и социални проблеми. Тази уникална характеристика на програмата ще се опитаме заедно да я засилим, но заедно, а не от типа „сам войнът е войн“, защото самотните войни често ги свалят от коня.“

Ще се нуждае ли „бутиковата“ програма „Христо Ботев“ от битка за оцеляването си

„Честно казано, въпреки че в програмата има големи професионалисти, на които разчитам, на мен малко ми е тревожно дали ще успея да свърша работата си докрай, както аз я виждам и искам тя да бъде свършена, но се надявам да имам подкрепата, съпричастието, единодействието, единомислието, точно на хората с по-голяма позиция от мен. Ще положа всякакви сили и енергия в това програма „Христо Ботев“ да стане още повече културното българско място и да бъде припознавана като такова и от хората, които правят днешната българска култура. Но за тези два месеца, които предстоят до септември, промените в програмата трябва да са готови. Аз имам конкретни идеи, които именно през тези два месеца имам намерение да предложа, за да не звучим на моменти като „лайфстайл“ радио, а като културната програма на БНР.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Срещата ни с Христос

На 2 февруари от древност се празнува Сретение Господне, т. е. срещата на праведният Симеон с Богомладенеца в храма. В същото време днешният евангелски текст разказва за изцеряването дъщерята на една хананейка от Господ Иисус Христос. В неделята на хананейката и в деня на Сретение Господне с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в православния..

публикувано на 02.02.25 в 09:45

Емилия Милчева: Не беше позволено преходът да бъде осмислен

Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина ли ДС и неговите октоподни пипала са отрязани днес, 35 години по-късно, та да спрем да говорим?..

публикувано на 02.02.25 в 09:45
Мелания Тръмп на инаугурацията на президента Доналд Тръмп

Изкуството да си първа дама: символи и послания

Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва да е умерена и овладяна – нито прекалено емоционална, нито прекалено студена и строга. Стилна е, но не и екстравагантна, елегантна е, но не и скучна, модерна, но не и жертва на модата. Зад нея стои..

публикувано на 02.02.25 в 09:05
Доц. Ивайло Найденов, Ана-Мария Кръстева и Робърт Джераси

Виното в религиозните традиции на юдеи и християни

В деня, наричан от народа ни Трифон Зарезан, насочваме вниманието ви към значението на виното в религиозните традиции на юдеи и християни. Виното е една от най-старите напитки в историята на човечеството. Различните култури и цивилизации придават на виното различен символичен и духовен характер, което е довело до образуването на уникални ритуали..

публикувано на 01.02.25 в 14:25
Александър Папко

Беларус или "Какво да се прави?"

Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина.  Какво..

публикувано на 01.02.25 в 09:00