Всяка година на 17 септември думите на апостол Павел до коринтяните си проправят път към душите на хората. Във времето, в което живеем – и към страниците им във Фейсбук, но не това е важното.
Важното е, че не често, не в повечето случаи, а винаги накрая „остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“.
Затова, ден след като почетохме тия трите, в „Какво се случва“ се обърнахме отново към любовта, но тази, която София – градът, столицата, културното и духовно средище – буди в нас.
Кое прави София това, което е днес? Миналото ѝ, което за някои някога е било настояще? Архитектурата ѝ, през която прозират лицата и житейските тегоби и радости на хората, съградили града? Улиците ѝ, по които са минавали и ще продължават да минават софиянци и жителите на столицата? Миризмата ѝ, която е съвкупност от всичко поискано, захвърлено, преглътнато и отново поело по своя път? Цветовете ѝ, които понякога са много, а в други случаи изобщо ги няма? Хората, които са като плът от плътта ѝ, дишат и живеят с нея? Или ритъмът ѝ, който събира всичко това, та и още, в една палитра от емоции, чувства, опит за съществуване и простичък стремеж за оцеляване?
Отговора потърсихме в погледа на хората, които са отдали времето, таланта и идеите си на София. Това, което сега наричаме модерен начин на изразяване, един ден може да бъде просто отживелица. С днешна дата обаче платформи, в които можем да открием рамо до рамо стария и съвременен облик на София, представен през фотографии, истории, лица, детайли и градски обиколки, са езикът на времето. На него говорят Виктор Топалов, създателят на „Бохемска София“, Вихрен Георгиев, който търси, намира и заснема „People of Sofia“, и човекът зад „Етюд-и-те на София“ – Иван Шишиев. От тях в звуковия файл можете да чуете с какви очи гледаме София днес.
Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си..
Международният кинофестивал за късометражно кино "Карантината" във Варна започва утре (5 август). В "Нашият ден" един от организаторите – художникът Дарин Сотиров от школа "Дедал", разказва за програмата и каузата на събитието. 11-то издание на фестивала ще се проведе в 5 летни вечери, като програмата му включва 35 късометражни филма –..
Гост в "Тийн Тайм" е Симо Лазаров, пионер в областта на електронната и компютърната музика в България. Завършил е Музикалната академия в Прага и Техническия университет в София. От 1967 до 1982 година свири в рок група "Везни". По-късно защитава дисертация, свързана с компютърната музика. Специализира в различни студия за електронна музика,..
В рубриката "Изкуството в мен" търсим себепознанието. Мъдростта на писателите, поетите, артистите, творците. Животът ни предлага своите странни предизвикателства, а изкуството често идва на помощ. Представяме поетесата и писателка Рания Раим. Тя израства в Кайро и е автор на книгите The Search For Something More, All The Letters I Should Have..
"Семейно радио" излъчва от Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в Самоков по време на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев", който се провежда в Боровец от 1 до 6 август. Събеседници в подвижното студио на БНР са: кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов със съпругата си Любослава, директорът на фестивала д-р Таня Илиева с дъщеря..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg