"Имам страшно уважение към актьорите, изпитвам бащинско чувство, дори ако са по-стари от мен с двайсет години, защото много ценя факта, че са оставили себе си в ръцете ми, особено във филма. Ето защо толкова уважавам наивното доверие и гледам да съм много supportive и много fair с артистите" – казва режисьорът от Северна Македония Милчо Манчевски, с чийто филм „Върба“ се открива есенното издание на 24-тия София филм фест.
Манчевски признава, че любимите му моменти от режисьорската работа са писането на сценария, подборът на актьорите и монтажът.
"Когато правиш изкуство, трябва да бъдеш безкомпромисен, защото иначе се губи същността на изкуството. Аз се възхищавам на онези автори, които работят в холивудската система и успяват да правят оригинални авторски филми. Не са много, но ги има.
Защото целият начин на мислене в Холивуд е антипод на творческото създаване. И ако в един такъв процес режисьорът направи авторски филм, то само по себе е огромно достижение. Що се отнася до новите правила в Холивуд, требва да видим тепърва какво значи това. Аз не бих направил никакъв компромис за това филмът да бъде награден или да иде на фестивал.
Много е лесно да се подкупят и зрителите, и критиката, и фестивала, защото всички знаем какво търсят те, и ако направиш това изчисление, да влезеш на фестивали е лесно. Но артистичната проституция е лоша идея", казва режисьорът.
Милчо Манчевски е носител на много награди, включително „Златен лъв“ за най-добър филм във Венеция за „Преди дъжда“. Филмът има номинация и за „Оскар“. „Върба“ е шестият му пълнометражен филм. В момента Манчевски работи по новия си филм „Каймак“ – черна комедия, работата по която той се надява да приключи в края на следващата година.
Прожекциите на „Върба“ на 25 септември са две – на открито и закрито. В кино „Люмиер“ началото е в 18,30 ч. 60 минути по-късно официалното откриване на София филм фест ще бъде на територията на Sofia Summer Fest до НДК. Там Милчо Манчевски ще получи и специалната награда на фестивала за приноса си към киноизкуството.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
