Златната орда – далечна и близка

Златната орда – държавното образувание, което се създава на бреговете на Волга след разпадането на голямата Монголска империя, ни се струва сякаш далечно и неотносимо към колизиите в българската история. Само обаче така ни се струва, тъй като, макар и на хиляди километри от Балканския полуостров, събитията там рефлектират и върху нас. Достатъчно е само да споменем периода, когато татарите на беглербега Ногай от племето на мангутите се разпореждат като господари в земите ни, а синът му Чака се жени за дъщерята на цар Георги I Тертер и дори за кратко заема българския престол. Чака, както е известно, има незавидна съдба: Теодор Светослав Тертер, след като вижда пълчищата на хан Токту от рода на Чингизидите, който враждува с Чака, най-големия син на Ногай, пред Търновград, хвърля зет си в тъмница, където по негова заповед бива удушен, а главата му е изпратена в шатрата на Токту. Татарският предводител – получил каквото иска, оттегля войските си.

Златната орда е забележителна и с друго: в нея се смесват волжките българи и монголите, за да се създаде народът, известен днес с етнонима татари. Дълго време Ордата упражнява властта си над древната Рус, докато при Иван Калита и особено при Иван III Василиевич Тъмния, правнук на Дмитрий Донски, Московското княжество постепенно отхвърля васалната си зависимост. Дотам, че през 1552 г. Иван IV Грозни завладява Казан и окончателно слага край на съществуването на Златната орда. Тя е образувание, родено от Великата степ и всички ритми на извержение от там на варварски номадски народи се отразяват и влияят както на Балканите, така и на цяла Европа. А какво точно е и как се случва това влияние, ще разберете от разговора с проф. Александър Николов, с проф. Калин Янакиев, с доц. Алексей Кальонски и д-р Георги Владимиров в предаването „Премълчаната история“.