Учените са удивени от огромните стени от каменни блокове, които са се издигали много нависоко около селището "Провадия Солницата" и които са били непознати като фортификационната система.
"Селището е на около 4700 години преди Христа. Причината в него да има крепостни стени е солта. Солницата, като производствен център в късната праистория, времето на първата европейска цивилизация, е много важна, защото едно-единствено такова място има в един огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Добивът на сол, тъй като тя е стратегическа суровина, е изключително важен и тези хора е трябвало да отбраняват производството, защото солта е и първите пари. Всичко, което се е произвеждало, е било скривано или складирано зад каменните крепостни стени и със солта е развивана търговия на дълги разстояния", разказва проф. Васил Николов, ръководител на разкопките.
От направени изследвания на обекта се предполага, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. н.е. – около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация.
Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което той се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на Стария континент. В зоната на солодобивния център засега са установени четири съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.).
Чуйте в звуковия файл как завърши археологическият сезон 2020 и докъде стигна работата на археолозите.
Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа ситуация в България. В предаването "Време за наука" по програма Христо Ботев, Асланова представи своята гледна точка за това как ниското ниво на знания и умишленото вземане на погрешни системни решения..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе обсъдено бъдещето на академичното предприемачество в България и възможностите за изграждане на национален хъб, който да свърже университетите и бизнеса. В студиото бяха поканени г-жа Светлана Димитрова, ръководител на проекти към научно-изследователския сектор на Софийския университет, и..
Кремена Стефанова е жена с кауза, или, по-право, с няколко каузи, най-съществената от които напоследък е фермерският пазар в Стара Загора – събитие, което въпреки сравнително краткото си съществуване е вече утвърдено, посещавано, както от производителите, така и от потребителите. Събитие, което, на първо място и най-вече, е очаквано с нетърпение...
Преди няколко дни България стана част от глобалната инициатива "Обща молитва за мир", която събра съмишленици от цял свят в общ стремеж към мир и благоденствие. На 21 септември йога студия от София, Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Габрово се включиха в международната инициатива за първи път. Събитието привлече участници от различни социални слоеве..
Адриан Ванденберг е златокосият китарист, заменил навремето Джон Сайкс в "Уайтснейк"! Той е най-големият аксмен, който Нидерландия даде на света след гениалния Еди ван Хален. Аджи e в светлината на прожекторите със своята едноименна формация, но с нови лица в нея, за своя пети студиен албум "Sin". На 27 септември 2024 г., нидерландският китарен..
С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и..
42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска..
На 25 септември ще се състои поредното издание на Европейската нощ на литературата. За читателските гнезда в столицата и акцентите в програмата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg