На 31-годишнина от Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, който се смята, че слага началото на прехода към демокрация и пазарна икономика – доколко се е състоял този преход, къде се разминаха очакванията на милиони с действителността?
Д-р Любомир Канов – психиатър, писател, заместник-председател на партия КОД (Консервативно обединение на десницата) с председател д-р Петър Москов, 30 години живял в САЩ – коментира темата в "Нашият ден".
Днешният поглед към датата 10 ноември
"Този преход, по моя преценка, беше леко недъгав. Започна като такъв. Започна с пленум, където съветският посланик Шарапов свежда решението на съветските ръководители, че Тодор Живков трябва да оттегли, което той приема полунеохотно. Така се извършва една смяна на диктатора с палиативна цел. С избухването на истинския преход в Германия – с падането на Берлинската стена и с това, което се случи почти едновременно и в другите страни – в България имаше огромни митинги по площадите и въодушевление, което обаче се спихна по някакъв начин. Народът не навлезе в ЩАЗИ, както в Германия, не влезе в Държавна сигурност, за да се извадят оттам архивите.
Мимикрията продължи с новия ръководител Петър Младенов, с неговите "танкове" и пр. Така заченатият преход се спъна в откраднатите първи, свободни уж, избори. За малко изгря звездата на демокрацията по времето на Филип Димитров, за да изпадне след това в безвремие, в мафиозни времена..."
Първоначалното натрупване на капитала
"Да – или криминализирането на държавата, където бандити и бивши служители на милицията, на ДС, станаха новите властелини на капиталите. Това се промени през 1997 г. с една истинска народна революция. Поне за няколко години, макар и непълно, се извърши този преход. И може донякъде поради исторически късмет тогава се направиха най-важните неща, за да може България криво-ляво да влезе в света, в НАТО, в ЕС. И така, куцукайки, България все пак се движи в някаква посока, европеизира се, макар и бавно, но с много тежка цена."
Чуйте повече в звуковия файл.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg