Андон Балтаков: Пожелавам си едно истинско стабилно радио

Главен герой на "Нашият ден" е генералният директор на БНР Андон Балтаков – човекът, за когото достойнството е по-важно от здравето. Човекът, който започна битката за утвърждаването на Българското национално радио като обществена медия. 

"За мен от първия ден в Националното радио основна цел беше да установя откритостта и откровеността в начина на управление. Така съм работил 20 години, така съм израснал като ръководител. Познавам и другия начин на управление – чрез административно-командни подходи – но мисля, че откритостта към хората, които правят една организация, е много по-продуктивен начин и много по-съпричастен по отношение на това, което създаваме, отколкото да работим със заповеди. Дълбоко благодарен съм на заявената подкрепа на колегите за това, което правим в момента – да катализираме тази вътрешна еволюция Радиото да стане една истинска обществена медия."

Защо се върнах в България

"Защото мисля, че тук мога да дам нещо. Започнал съм кариерата си в БНР и мисля, че през целия този период, в който съм се изграждал като личност и като професионалист, съм натрупал всеки един от компонентите, които могат да направят един ръководител на БНР успешен. Освен че сме журналисти, БНР е една културна институция. Това е фактор, който ме мотивира да кандидатствам за директор."

За зоната на комфорта и извън нея

"Емигрирах в САЩ през 1999 г. Този начин на живот през последните 20 години и фактът, че съм работил в международни организации, срещал съм се с различни хора от различни националности, смея да твърдя, че се чувствам като гражданин на света. За мен глобализация има и хубави черти. Усещам се като човек, който е трупал различни културни наслагвания и това ми помага да обогатявам собствения си светоглед. За мен заминаване и връщане не регистрират това значение, което други хора влагат, за мен това е част от моя живот."

Първият допир с безпристрастната журналистика

"Имах една специализация в Би Би Си за 6 месеца. Срещнах се невероятни хора в Лондон. Нека не забравяме, че програма "Хоризонт" и Прослушвателната служба – за мен това беше една невероятна школа – чрез слушане изграждах своето собствено виждане за това какво е новина."

САЩ – Йейл, АП, CNN и провокацията да надскачаш себе си

"Приеха ме в Йейл – един университет от Бръшляновата лига. За мен е важно образованието и срещата с хората и с познанието. Йейл създава предпоставките за тези, които учат, да навлезнат в дълбините на познанието. Изключително дълбоки и интересни познания за това как функционира светът, икономиката, политиката – това е и мотото на Йейл – да подготвя лидери и ръководители за бизнеса и обществото. Важното е човек да не се страхува. Никога не съм изпитвал страх за това, което предстои пред мен. Важно е да докажеш това, което можеш. Може би така съм възпитан да давам най-доброто от себе си и да не се страхувам от неизвестността. Никога не съм имал усещането за малоценност и това е съветът ми към всеки човек – никога не се подценявайте. Парите настрана – човек е това, което е. Училището и образованието, което получих в Йейл, ме подготви да не се страхувам от предизвикателствата. Най-ценното, което научих от Йейл, е да уважавам хората такива, каквито са, и да не ги съдя. И мисля, че това успявам да съградя в БНР като организационна култура – да се приемаме каквито сме, защото всеки един от нас допринася с нещо за бъдещето. След Йейл се чудех с какво да продължа кариерата си. В агенция Асошиейтед прес нямаше място за мен на пръв поглед. Проведох изследователска работа, проучих каква е структурата на информационната агенция и къде бих могъл да приложа своите познания. Джим Кенеди (старши вицепрезидент по стратегическо планиране в АП) е публична личност – написах му едно писмо и той взе, че ме покани. Проведохме близо 2 часа разговор. Той ми даде една домашна работа – един малък реферат-трактат за това как виждам бъдещето на АП. Явно съм го впечатлил. И така – отвориха място за мен. Станах част от екипа му и после негов заместник. Изключително благодатен период. Човек трябва да бъде постоянен, да знае какво иска, да не се страхува от предизвикателствата, да приема конструктивните критики. После отидох в CNN – невероятен опит. През всичките тези 20 години използвах модели, които вече са били тествани и са се оказали успешни в кариерата ми в САЩ."

Музиката – бях част от Детски китаро-мандолинен оркестър 1984-1992

"За мен музиката е част от моето ДНК. И то оркестровата музика. Започнах да свиря в III-IV клас, без никой да ме кара. Диригентът на оркестъра дойде в основното училище в град Сандански и събираше ученици. Толкова години по-късно разбирам какво невероятно богатство.    Свирих партиите на първа мандолина. През 1986 г. излязох за първи път на турне в т.нар. "капиталистически държави" – Гърция, Германия, Франция, Испания, Италия... и ми се отвори мироглед за това колко различен е светът. За мен музиката е част от моето битие."

Изненадата тук

"Стъписа ме липсата на вяра у хората в собствените им способности. Човек в Америка разчита само и единствено на себе си и на собствените си способности и че бъдещето ти зависи единствено само от теб самия. Тук хората не разчитат на себе си и на своите способности."

За БНР

"Преди каквато и да било стратегия, трябва да си подредим къщата. Това са процесите, които в момента се случват в Радиото. Имаме вътрешноорганизационни реформи във всяка една от програмите. Направил съм анализ на всяка една дейност на БНР. Започнах и процес на обучение на старшите мениджъри, за да доближим вижданията си за бъдещето на Националното радио. И едва след това, като си подредим къщата, било чрез структурирани редакционни процеси, начин и нови форми на възнаграждение, форми на мотивации на хората – можем да говорим за нови начини нашето съдържание да достига до аудиторията и различните ѝ сегменти, а и по света. 

Стъпка по стъпка Радиото се променя. Основно съм приел като свое верую – всичко да става по еволюционен начин. Подобни промени не могат да стават революционно.