Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Мими Виткова: Ние сме единствената европейска държава с 50% лични разходи за здравеопазване

Най-големият проблем е тежкият дефицит на кадри и концентрацията в няколко града в страната

Мими Виткова
Снимка: БГНЕС

Здравеопазването на фокус във и извън пандемията – в края на една наистина необикновена година – д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, прави своя анализ в "Нашият ден".

Управление на българското здравеопазване в условията на пандемия

"През 2020 година лъснаха онези проблеми в здравеопазването, които се натрупват в системата повече от 20 години. Най-големият проблем е тежкият дефицит на кадри и концентрацията в няколко града в страната. Това в момента поставя системата в невъзможност да се справя с елементарните предизвикателства. Системата е така структурирана, че се управлява всяко търговско дружество само за себе си. Една от основните причини за високата смъртност, която за България е пословична в последните месеци – освен демографските причини (по-възрастното население) – е неадекватното поведение на системата както в извънболничната помощ, така и в болничната помощ по отношение на коронавируса. Всяка страна в света обърна сериозно внимание върху здравната си система. Почти всички страни установиха, че здравната система може да функционира единствено и само като система от националната сигурност. У нас не чувам и не виждам сериозни анализи на така дълбоките проблеми в системата. 

Експерти срещу политика

"За съжаление експертите не успяха ясно и категорично да заявят своята позиция. Аз самата се чувствам неловко на моменти, когато виждам угодническия тон на някои експерти по отношение на тона на политиците. Това е недопустимо, професията ни задължава да имаме своята позиция, тя да бъде аргументирана, и експертите да убеждават политиците, а не обратното."

Разделението в гилдията

"Разделението доведе до тотално объркване на обществото къде е истината. Подобно нещо се наблюдава в западните общества. Не е така в Азиатския регион – там има доверие и към експертното, и към политическото мнение, и виждаме, че резултатите са други. Внушението, което някои експерти правят, че всичко трябва да бъде оставено едва ли не на произвола на съдбата и колективният имунитет да бъде изграден по естествен начин, не е правилното решение, според мен."

Защитата на лекарите и медицинския персонал на първа линия

"В началото нямаше система и страна, които да са подготвени за тази ситуация, всички изживяха затруднения. Относно високата заболеваемост на медицинските специалисти за мен остава въпросът това е ли въпрос на дефицити, които ние не чуваме, относно защитните облекла, или на неспазване на мерките? Ние трябва да се преклоним пред голяма част от колегите – особено тези, които работят в провинцията, където една сестра обслужва 50-60 пациенти, където един лекар мигрира от едно в друго отделение, за да спасява човешки живот... Моите преклонения пред българските лекари! И ако не осъзнаем ситуацията, в която те са поставени да работят – е непростимо за нас като общество. 

Бюджетът за здравеопазване

"За съжаление нямаме ясен анализ какво се случва с бюджета за здравеопазване. Имаме непрекъснато нарастване не само на обществените средства за здравеопазване, а и на личните разходи от джоба на болния човек – за да достигнем да сме единствената държава в Европа с 50% лични разходи на хората за здравеопазване. Този процент средно за Европа е около 15%. Ние не положихме никакви усилия да достигнем до обективни показатели какви са реалните разходи за здравеопазване. В същото време структурните промени в здравната система със свръхпазарния уклон доведоха до свръхконцентрация на абсолютно излишен брой болници в големите градове и съответно оголване на цялата периферия до ниво области. Не коментирам общинското здравеопазване, за селско здравеопазване въобще не можем да говорим...

Електронното здравеопазване

"Време за електронно здравеопазване имахме и преди епидемията. Но нищо не се случваше. А месеците от пролетта досега бяха пропилени, за да не се сетим, че електронното здравеопазване би подпомогнало здравната система и гражданите в ползването на здравни грижи в тези трудни условия."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антоанета Василева

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца са постъпили през последните две години – за това алармира Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет. Най-уязвимата група са младежите на възраст между 10 и 14 години. 99% от сигналите са за момичета, само 1% – за момчета. Ето какво сочи..

публикувано на 15.07.25 в 16:15
Проф. Милен Замфиров

Новите технологии в съвременния образователен процес

Как технологиите променят образователния процес, има ли екранен аутизъм и какви са предимствата на новото поколение в променящата се технологична среда – разговор във "Време за наука" с проф. дпн Милен Замфиров , декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Замфиров коментира..

публикувано на 15.07.25 в 12:45
Денис Иванов

СофтУни организира уебинар на тема "AI за архитекти"

Как изкуственият интелект подпомага работата на архитекта, научаваме във "Време за наука" от Денис Иванов . Утре от 19 ч. на сайта на СофтУни ще се проведе безплатен онлайн уебинар на тема "AI за архитекти – оптимизиране на проектирането и скъсяване на сроковете". По думите на Иванов изкуственият интелект трудно ще навлезе в административното..

публикувано на 15.07.25 в 11:38

Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж: Призвание, дълг и успехи

Тюркян Али е директор на Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж, Великобритания и сред съоснователите на инициативата "Малката България". В "Нашият ден" разговаряме с нея за ролята на българските неделни училища в чужбина за съхранението на българското самосъзнание сред децата ни в чужбина и за обучението по български език зад..

публикувано на 15.07.25 в 11:30
Нина Цанева и Йорданка Фандъкова

Йорданка Фандъкова: Най-важната промяна в образованието е цялостната

Кои са външнополитическите приоритети на страната ни след последната стъпка на евроинтеграция – влизането ни в еврозоната и как върви напредъкът ни в интеграцията с ОИСР; каква в промяната в образователната система, която иска да реализира сегашното мнозинство и кои са резултатите, които трябва да бъдат постигнати с нея?  На тези въпроси в "Нашият..

публикувано на 15.07.25 в 10:50