Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Мими Виткова: Ние сме единствената европейска държава с 50% лични разходи за здравеопазване

Най-големият проблем е тежкият дефицит на кадри и концентрацията в няколко града в страната

Мими Виткова
Снимка: БГНЕС

Здравеопазването на фокус във и извън пандемията – в края на една наистина необикновена година – д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, прави своя анализ в "Нашият ден".

Управление на българското здравеопазване в условията на пандемия

"През 2020 година лъснаха онези проблеми в здравеопазването, които се натрупват в системата повече от 20 години. Най-големият проблем е тежкият дефицит на кадри и концентрацията в няколко града в страната. Това в момента поставя системата в невъзможност да се справя с елементарните предизвикателства. Системата е така структурирана, че се управлява всяко търговско дружество само за себе си. Една от основните причини за високата смъртност, която за България е пословична в последните месеци – освен демографските причини (по-възрастното население) – е неадекватното поведение на системата както в извънболничната помощ, така и в болничната помощ по отношение на коронавируса. Всяка страна в света обърна сериозно внимание върху здравната си система. Почти всички страни установиха, че здравната система може да функционира единствено и само като система от националната сигурност. У нас не чувам и не виждам сериозни анализи на така дълбоките проблеми в системата. 

Експерти срещу политика

"За съжаление експертите не успяха ясно и категорично да заявят своята позиция. Аз самата се чувствам неловко на моменти, когато виждам угодническия тон на някои експерти по отношение на тона на политиците. Това е недопустимо, професията ни задължава да имаме своята позиция, тя да бъде аргументирана, и експертите да убеждават политиците, а не обратното."

Разделението в гилдията

"Разделението доведе до тотално объркване на обществото къде е истината. Подобно нещо се наблюдава в западните общества. Не е така в Азиатския регион – там има доверие и към експертното, и към политическото мнение, и виждаме, че резултатите са други. Внушението, което някои експерти правят, че всичко трябва да бъде оставено едва ли не на произвола на съдбата и колективният имунитет да бъде изграден по естествен начин, не е правилното решение, според мен."

Защитата на лекарите и медицинския персонал на първа линия

"В началото нямаше система и страна, които да са подготвени за тази ситуация, всички изживяха затруднения. Относно високата заболеваемост на медицинските специалисти за мен остава въпросът това е ли въпрос на дефицити, които ние не чуваме, относно защитните облекла, или на неспазване на мерките? Ние трябва да се преклоним пред голяма част от колегите – особено тези, които работят в провинцията, където една сестра обслужва 50-60 пациенти, където един лекар мигрира от едно в друго отделение, за да спасява човешки живот... Моите преклонения пред българските лекари! И ако не осъзнаем ситуацията, в която те са поставени да работят – е непростимо за нас като общество. 

Бюджетът за здравеопазване

"За съжаление нямаме ясен анализ какво се случва с бюджета за здравеопазване. Имаме непрекъснато нарастване не само на обществените средства за здравеопазване, а и на личните разходи от джоба на болния човек – за да достигнем да сме единствената държава в Европа с 50% лични разходи на хората за здравеопазване. Този процент средно за Европа е около 15%. Ние не положихме никакви усилия да достигнем до обективни показатели какви са реалните разходи за здравеопазване. В същото време структурните промени в здравната система със свръхпазарния уклон доведоха до свръхконцентрация на абсолютно излишен брой болници в големите градове и съответно оголване на цялата периферия до ниво области. Не коментирам общинското здравеопазване, за селско здравеопазване въобще не можем да говорим...

Електронното здравеопазване

"Време за електронно здравеопазване имахме и преди епидемията. Но нищо не се случваше. А месеците от пролетта досега бяха пропилени, за да не се сетим, че електронното здравеопазване би подпомогнало здравната система и гражданите в ползването на здравни грижи в тези трудни условия."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26