Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За ромите новогодишно

Тази нощ нашите сънародници от ромски произход посрещнаха Банго Васил или Василица, както наричат още своята Нова година. Много легенди се разказват за куция старец, който с помощта на гъски спасил от бедствие ромите. Но каквито и легенди да се разказват, каквито и обреди да се изпълняват, модерното време си казва думата и традициите при ромите също не са това, което са били някога. Ето какво разказват за празника ромите от махалата в Кюстендил.

Глад, студ, глупост, но и песни… така ромите описват празника в махалата на Кюстендил. А Валери Леков се отбива и в къщата на Лиляна Стефанова, в която заедно със Сашо Йорданов си припомнят Василица от своето детство и от младостта си.

За традициите на Василица ни разказва и д-р Лили Ковачева. Тя е писателка, преводачка и редактор. Една от най-популярните ѝ книги е „Съкровен свят. Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България“… Има и други книги, но точно днес тя ще представи новата си книга „Фамилия Ковачеви от Кюстендил“.

„Ние, ромите, продължаваме да празнуваме Новата година по стар стил. Има няколко легенди за този празник как Св. Василий спасява ромите, като използва патиците. Затова на празничната трапеза трябва задължително да има пернато. А при приготвянето на сърмите се пее специална обредна песен, с която се нарича за всеки по отделно за здраве“, разказва д-р Ковачева. Тези песни и легенди са намерили място и в новата ѝ книга.

В празничните дни обаче не на всеки е весело. А няма и как да бъде, ако коварната пандемия е отнела живота на обичан човек. Тъжно посреща Василица и актрисата Наталия Цекова, станала популярна с авторския спектакъл Цигански колела. „Този вирус, тази коварна болест променя живота ни и нещата, с които сме свикнали. Но иначе празникът Банго Васил е много тачен и ще го отбележим с минималното, което можем да направим. Не спрях да работя, заедно със Здрава Каменова направихме и предстои премиера на „Назови ме с моето име“ – пиеса, свързана с възродителния процес“, разказва тя за работата си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04