Тази нощ нашите сънародници от ромски произход посрещнаха Банго Васил или Василица, както наричат още своята Нова година. Много легенди се разказват за куция старец, който с помощта на гъски спасил от бедствие ромите. Но каквито и легенди да се разказват, каквито и обреди да се изпълняват, модерното време си казва думата и традициите при ромите също не са това, което са били някога. Ето какво разказват за празника ромите от махалата в Кюстендил.
Глад, студ, глупост, но и песни… така ромите описват празника в махалата на Кюстендил. А Валери Леков се отбива и в къщата на Лиляна Стефанова, в която заедно със Сашо Йорданов си припомнят Василица от своето детство и от младостта си.
За традициите на Василица ни разказва и д-р Лили Ковачева. Тя е писателка, преводачка и редактор. Една от най-популярните ѝ книги е „Съкровен свят. Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България“… Има и други книги, но точно днес тя ще представи новата си книга „Фамилия Ковачеви от Кюстендил“.
„Ние, ромите, продължаваме да празнуваме Новата година по стар стил. Има няколко легенди за този празник как Св. Василий спасява ромите, като използва патиците. Затова на празничната трапеза трябва задължително да има пернато. А при приготвянето на сърмите се пее специална обредна песен, с която се нарича за всеки по отделно за здраве“, разказва д-р Ковачева. Тези песни и легенди са намерили място и в новата ѝ книга.
В празничните дни обаче не на всеки е весело. А няма и как да бъде, ако коварната пандемия е отнела живота на обичан човек. Тъжно посреща Василица и актрисата Наталия Цекова, станала популярна с авторския спектакъл Цигански колела. „Този вирус, тази коварна болест променя живота ни и нещата, с които сме свикнали. Но иначе празникът Банго Васил е много тачен и ще го отбележим с минималното, което можем да направим. Не спрях да работя, заедно със Здрава Каменова направихме и предстои премиера на „Назови ме с моето име“ – пиеса, свързана с възродителния процес“, разказва тя за работата си.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg