Популярната култура е обсебена от мита за самоусъвършенстването. Днес десетки духовни практики, предлагащи ни от утре да станем по-добри, успешни и доволни, се борят за вниманието ни, а рафтовете с книги за самопомощ преливат от заглавия, обещаващи ни бързо спасение.
Наскоро две холандски изследвания установяват връзка между заниманията, посветени на духовно самоусъвършенстване, и чувството за превъзходство над останалите. Стига се до парадоксалното понятие „духовен нарцисизъм“.
Глобализацията, социалните мрежи, нарасналата тревожност покрай пандемията и затварянето ни у дома, доведоха до засилен интерес към различни форми на духовно осъзнаване. Но всъщност процесът не е от вчера, пандемията само ускори и направи по-видни тенденциите.
„В последните 20 години в България има бум на хора, които имитират религиозна принадлежност и измъчват себе си, за да принадлежат към дадена религиозна парадигма, която всъщност не им пасва или е като малка обувка, която им стиска, но те упорито продължават да опитват да напъхат крака си в нея", казва д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.
"Автентичната вяра и принадлежност към определена духовна парадигма или религия ни дават уют и сигурност и тогава всички страхове се изпаряват естествено, те не са потиснати и напъхани в килера на съзнанието ни, а са просто естествено разтворили се в уютната и сигурна опора на духовното, към което принадлежим“, казва още тя и добавя:
„Духовното не е ограничение, което да си наложим“.
„Източните религиозни учения наблягат на колективната свобода, докато в православието всеки отговаря сам за себе си. Разбира се, той може да има своя пастир, но той не му казва какво да прави, а го напътства в избраната от него пътека" – казва на свой ред Ана-Мария Кръстева, водеща на предаването „Благовестие“ и доктор по богословие.
Свободата и любовта са основата на християнството. Всеки може да започне да пости 5 пъти годишно, да се моли 2 пъти дневно, да прави това, да не прави онова, но ако любовта не е в теб, няма никакво значение какви външни белези придаваш на своя християнски живот“.
Чуйте разговора, който засяга темата за нарцисизма и ролята му на „необходима подправка“ на личността, с която обаче не бива да се прекалява, както и тази за смирението, което не бива да бъркаме нито с примирение, нито с овчедушие.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg