Популярната култура е обсебена от мита за самоусъвършенстването. Днес десетки духовни практики, предлагащи ни от утре да станем по-добри, успешни и доволни, се борят за вниманието ни, а рафтовете с книги за самопомощ преливат от заглавия, обещаващи ни бързо спасение.
Наскоро две холандски изследвания установяват връзка между заниманията, посветени на духовно самоусъвършенстване, и чувството за превъзходство над останалите. Стига се до парадоксалното понятие „духовен нарцисизъм“.
Глобализацията, социалните мрежи, нарасналата тревожност покрай пандемията и затварянето ни у дома, доведоха до засилен интерес към различни форми на духовно осъзнаване. Но всъщност процесът не е от вчера, пандемията само ускори и направи по-видни тенденциите.
„В последните 20 години в България има бум на хора, които имитират религиозна принадлежност и измъчват себе си, за да принадлежат към дадена религиозна парадигма, която всъщност не им пасва или е като малка обувка, която им стиска, но те упорито продължават да опитват да напъхат крака си в нея", казва д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.
"Автентичната вяра и принадлежност към определена духовна парадигма или религия ни дават уют и сигурност и тогава всички страхове се изпаряват естествено, те не са потиснати и напъхани в килера на съзнанието ни, а са просто естествено разтворили се в уютната и сигурна опора на духовното, към което принадлежим“, казва още тя и добавя:
„Духовното не е ограничение, което да си наложим“.
„Източните религиозни учения наблягат на колективната свобода, докато в православието всеки отговаря сам за себе си. Разбира се, той може да има своя пастир, но той не му казва какво да прави, а го напътства в избраната от него пътека" – казва на свой ред Ана-Мария Кръстева, водеща на предаването „Благовестие“ и доктор по богословие.
Свободата и любовта са основата на християнството. Всеки може да започне да пости 5 пъти годишно, да се моли 2 пъти дневно, да прави това, да не прави онова, но ако любовта не е в теб, няма никакво значение какви външни белези придаваш на своя християнски живот“.
Чуйте разговора, който засяга темата за нарцисизма и ролята му на „необходима подправка“ на личността, с която обаче не бива да се прекалява, както и тази за смирението, което не бива да бъркаме нито с примирение, нито с овчедушие.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
