Класацията на Университета Станфорд, която проследява работата на над 160 хил. учени от целия свят, отличи сред първите 2% – 12 учени от Софийския университет, 25 от БАН и 13 от други висши училища в страната.
„Това, че 50 български учени намериха място в челото на класацията, а топ 2% е много тесен филтър, означава, че ние сме в отворена конкуренция с целия свят, с всички богати държави, казва проф. Николай Витанов, физик и зам.-ректор на Софийския университет по научната дейност.
Колкото от отличените учените са в България, толкова са и в чужбина, и това малко променя представата, че наука може да се прави само извън България. Повечето от оценените учени са изкарали сериозна специализация в чужбина, но са се върнали и са постигнали тези високи резултати тук.
Държави, които са с население като нас, но имат сериозно финансиране в наука – Финландия, Дания, Израел, Австрия – са много преди нас. Което ясно показва корелацията между инвестициите в науката и високите научни постижения.“
„В миналото имаше колеги, които бяха влезли, ако беше направена преди години, за съжаление, част от тях вече работят извън страната, или не се занимават с наука и вече не работят в тези области, коментира проф. Георги Вайсилов, преподавател във Факултета по химия и фармация и председател на фонда „Научни изследвания“.
Къде стои България сред глобалната научна общност и къде би могла да бъде – чуйте разговора с проф. Николай Витанов и проф. Георги Вайсилов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
