Технологиите, климатичните промени, повикът за устойчивост и не на последно място влошеното здраве – това са ключовите фактори, които променят онова което ще се озове в чинията ни съвсем скоро.
До неотдавна добиването на тъй нареченото "месо от епруветка" или lab-grown meat струваше 250 000 евро, а вече се постига на цена от 8 евро за кюфте. През декември „пилешки хапки“, лабораторно произведени в САЩ, получиха одобрение от Сингапурската агенция по храните и ще се предлагат на пазара.
У нас голяма верига хипермаркети вече предлага растителен заместител на месото и планира в съвсем скоро време собствена марка продукти, заместващи пилешко и телешко месо.
Ентомофагията, иначе казано консумирането на насекоми, също набира скорост. Под една или друга форма брашно от насекоми вече присъства в храната на животните.
До 2028 г. се очаква да навлезе и персонализираната храна, която се базира на разчитането на генома и цели да отговори на специфичните нужди на всеки един от нас.
Ако всичко това ви се струва безпрецедентно и плашещо, спомнете си, че преди Великите географски открития европеецът не е познавал доматите, картофите, боба, царевицата, тютюна и ред други храни. Когато акостира в Европа, доматът, е бил посрещнат с подозрение, смятан е за отровен и се е отглеждал като декоративно растение.
Истината е, че светът на храната винаги се е променял, а днес технологиите играят ролята на Колумбовия обмен, който ускорява пътя на дадени храни от научните лаборатории до рафтовете на супермаркетите.
За бъдещето на храната и алтернативните източници за набавяне на протеини, разговор с Тина Пенева, антрополог по образование, анализатор и консултант в хранително-вкусовата индустрия и с Добрина Марчева, мениджър по качеството към голяма магазинна верига.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
