Пряко свързаните с образованието са наясно, че оценяването и оценките не просто отчитат резултати. Те са най-конкретното и недвусмислено послание към децата какво се очаква от тях. Обвиненията към учениците, че се интересуват само от оценките и към родителите, че захранват „паралелното“ образование от частни уроци и курсове всъщност показват порочността на самата система на образоване и оценяване. Докато възпроизвеждането на конкретна информация е основното, което се възнаграждава с висока оценка, не можем да очакваме коренна промяна и в преподаването, и в ученето. Шестобалната система отдавна е отесняла за съвременното училище, но продължава да свежда способностите, интересите, уменията, знанията и потребностите на децата до няколко числа и да поставя учителите в неловка позиция. Единствено личната инициатива, добросъвестност и всеотдайност на преподавателите, които истински са загрижени за развитието на питомците си, ги мотивира да „допълват“ числата с конкретни бележки, указания и препоръки към тях. Това обаче е труд, време и енергия, които не се отчитат от системата и следователно не се насърчават. Начинът на оценяване пряко се отразява върху оценяваните, които или се „надлъгват“ със системата, или се приспособяват към нея, пренебрегвайки собствените си интереси. Чудно ли е, че толкова средношколци завършват училище без да са наясно с реалните си способности, нагласи и желания. Някъде тук стигаме и до самооценката на младите. Тя е възможна, полезна и градивна само когато средата е насърчаваща и добронамерена, иначе казано, когато учителят не е „съдия“, а наставник и помощник в търсенето на пътя за израстване. В рубриката „Всичко за образованието“ Диана Недева, експерт по обучения и събития в „Джуниър ачийвмънт“, споделя собствения си опит с образователната система и разказва за един използван от години в неправителствения сектор инструмент за самооценяване – сертификатът YouthPass. Свобода Гагарова, преподавателка в столично училище и в езикови школи, прилага свой метод за оценяване с проценти – трудоемък, но даващ реална оценка, който се налага да вмества в отеснялата шестобална система.
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg