Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Жените трябва да си мълчат и да целуват ръка“ – смятали нашите недалечни предци

Снимка: bulgarianhistory.org

Дагеротипите и картините със славните ни народни представители от Учредителното събрание, което приема Търновската конституция, са на мъже достойни. Малко странното е обаче не че всички до един са с мустаци, а поне половината – с бради. Странното от днешна гледна точка е, че няма сред тях нито една жена. Пък Конституцията се смята за една от най-либералните и демократичните в света за това време.

За двойнственото положение на жените в семейството и обществото, за трудно извоюваните им права да избират и да бъдат избирани в представителните органи на властта, за литературните свидетелства на безправното им понякога положение мнение дават литературният историк професор Николай Аретов от Института за литература към БАН, професор Красимира Даскалова от СУ, историкът Дарина Ѝлиева, драматургът и поетът Стефан Иванов.

Историята не е само кой цар или крал кого е победил в битка, или как е разширил или загубил територия. Историята е и за това – как на практика се е променял животът на огромни маси хора. Историята с промяната на положението на жените през последните два века е особено динамична и показателна.

Любен Каравелов например си е избрал жена не по любов, а защото се сприятелил със сърбин и поискали да се сродят, без дори да знаят сестра ли, братовчедка ли ще предложи другият, и без да е виждал обекта.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54