На 15 февруари преди 457 г. е роден Галилео Галилей – италиански физик, астроном и философ. Той е смятан, заедно със Франсис Бейкън, за основоположник на съвременния научен метод.
Доц. д-р Евгени Овчаров (ръководител на катедра „Астрономия“ в СУ "Св. Кл. Охридски") разказва за приноса на Галилей към съвременната наука в “Нашият ден“.
“Галилей е изключителен учен не само за своето време, но и за цялата история на човечеството по ред причини. Понякога малко се преувеличават неговите приноси, като например се твърди, че той е изобретил телескопа и микроскопа, неща които не са съвсем верни. Той е усъвършенствал двата прибора. Едно от най-важните постижения е, че той пръв използва телескоп за астрономически наблюдения и успява да открие някои много интересни неща, които имат своите последствия в науката и въобще знанието за човечеството.“
“Няколко открития от него можем да посочи, които са най-ярките. Фактът, че той пръв съобщава за големите спътници на Юпитер, които сега са с общото наименование “Галилееви спътници“, които обаче за първи път не са наблюдавани от него, а от един германски астроном – Симон Мариус, малко преди Галилей, но той просто не съобщава за тях навреме. Галилей забелязва, че те се въртят около Юпитер. Успява да докаже и че Венера се върти около слънцето, а не около Земята, както е смятано дотогава.“
“Един от най-големите успехи на Галилей е, че през целия си живот той публично защитава хелиоцентричния модел на Слънчевата система. Това, че Слънцето е в центъра, а не Земята. Заради това има доста проблеми с църквата.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
Опитайте се да обуздаете завистта си, когато научите, че през последните три месеца журналистката Мира Баджева е обиколила Земята два пъти и малко. Сметката е проста. Според НАСА обиколката на нашата планета е 40 075 км в най-широката ѝ част при екватора, а Мира е навъртяла 87 000 километра предимно из Африка и Азия с щипка Канарски острови за..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование. На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което..
Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България. "Целта..
В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано от Община Дряново и Исторически музей - Дряново, под патронажа на Министерството на културата...
От 22 до 24 януари в Новата конферентна зала на Софийския университет се провежда Международна научна конференция на тема "Емоции и интелект: репрезентации в езиците и културите на Балканите" , в която представата за двете понятия у балканските и съседни народи се проследява от Античността до днешно време. Конференцията с широко международно..
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
"Светоглас" е първата българска мъжка вокална формация за старинна полифонична музика. Основана е през 2009 година, като нейната цел е многогласно..
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" с над 1400 находки от 22 обекта в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg