На 15 февруари преди 457 г. е роден Галилео Галилей – италиански физик, астроном и философ. Той е смятан, заедно със Франсис Бейкън, за основоположник на съвременния научен метод.
Доц. д-р Евгени Овчаров (ръководител на катедра „Астрономия“ в СУ "Св. Кл. Охридски") разказва за приноса на Галилей към съвременната наука в “Нашият ден“.
“Галилей е изключителен учен не само за своето време, но и за цялата история на човечеството по ред причини. Понякога малко се преувеличават неговите приноси, като например се твърди, че той е изобретил телескопа и микроскопа, неща които не са съвсем верни. Той е усъвършенствал двата прибора. Едно от най-важните постижения е, че той пръв използва телескоп за астрономически наблюдения и успява да открие някои много интересни неща, които имат своите последствия в науката и въобще знанието за човечеството.“
“Няколко открития от него можем да посочи, които са най-ярките. Фактът, че той пръв съобщава за големите спътници на Юпитер, които сега са с общото наименование “Галилееви спътници“, които обаче за първи път не са наблюдавани от него, а от един германски астроном – Симон Мариус, малко преди Галилей, но той просто не съобщава за тях навреме. Галилей забелязва, че те се въртят около Юпитер. Успява да докаже и че Венера се върти около слънцето, а не около Земята, както е смятано дотогава.“
“Един от най-големите успехи на Галилей е, че през целия си живот той публично защитава хелиоцентричния модел на Слънчевата система. Това, че Слънцето е в центъра, а не Земята. Заради това има доста проблеми с църквата.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
