Наред с вселената, която можем да видим през телескопи, има и скрита, невидима вселена, която ни говори чрез дължини на вълни и честоти, които не можем да видим с очите си или с обикновени телескопи, а благодарение на радиотелескопите. Те позволяват на учените да чуят тайните на газовите гигантски планети, взривове от сърцата на галактиките.
Напредъкът в радиотелескопите също позволява да се спуснат в една от най-големите загадки във вселената – “тъмната енергия“, което дава изумителни прозрения за произхода и еволюцията на космическото пространство.
Да чуем именно тази радиовселена ни помага LOFAR станция – това е най-големият нискочестотен радиотелескоп в света, простиращ се в Холандия, Германия, Великобритания, Франция и Италия.
Какво обаче представлява радиовселената, какво представлява изучаването ѝ и кога в България ще бъде изградена именно такава LOFAR станция, разказва Камен Козарев в “Нашият ден“, докторант по физика в Бостънския университет в САЩ. В момента той работи в Института по астрономия към БАН.
“Работим върху създаването на българска LOFAR станция, някъде в Родопите, надяваме се близо до нашата обсерватория в Рожен. Тези LOFAR станции са самостоятелни радиотелескопи, които също така могат да се ползват като част цялата мрежа на LOFAR телескопа. Самите изследвания, които се правят, се фокусират в няколко научни области. Една от тези области е “Епохата на рейонизация“. Това е една от най-ранните епохи на вселената, когато след Големия взрив всичката материя се изстудява и става “неутрална“.“
“Други проекти са свързани с обзорни изследвания на небето в тези ниски честоти. Оказва се, че вселената е много слабо изследвана на толкова ниски радиочестоти или толкова дълги вълни на светлината и затова една от основните цели на телескопа LOFAR е да направи точно такива обзорни прегледи, като наблюдава голяма част от северното небе и търси различни по вид сигнали."
Повече можете да чуете от звуковия файл.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg