Наред с вселената, която можем да видим през телескопи, има и скрита, невидима вселена, която ни говори чрез дължини на вълни и честоти, които не можем да видим с очите си или с обикновени телескопи, а благодарение на радиотелескопите. Те позволяват на учените да чуят тайните на газовите гигантски планети, взривове от сърцата на галактиките.
Напредъкът в радиотелескопите също позволява да се спуснат в една от най-големите загадки във вселената – “тъмната енергия“, което дава изумителни прозрения за произхода и еволюцията на космическото пространство.
Да чуем именно тази радиовселена ни помага LOFAR станция – това е най-големият нискочестотен радиотелескоп в света, простиращ се в Холандия, Германия, Великобритания, Франция и Италия.
Какво обаче представлява радиовселената, какво представлява изучаването ѝ и кога в България ще бъде изградена именно такава LOFAR станция, разказва Камен Козарев в “Нашият ден“, докторант по физика в Бостънския университет в САЩ. В момента той работи в Института по астрономия към БАН.
“Работим върху създаването на българска LOFAR станция, някъде в Родопите, надяваме се близо до нашата обсерватория в Рожен. Тези LOFAR станции са самостоятелни радиотелескопи, които също така могат да се ползват като част цялата мрежа на LOFAR телескопа. Самите изследвания, които се правят, се фокусират в няколко научни области. Една от тези области е “Епохата на рейонизация“. Това е една от най-ранните епохи на вселената, когато след Големия взрив всичката материя се изстудява и става “неутрална“.“
“Други проекти са свързани с обзорни изследвания на небето в тези ниски честоти. Оказва се, че вселената е много слабо изследвана на толкова ниски радиочестоти или толкова дълги вълни на светлината и затова една от основните цели на телескопа LOFAR е да направи точно такива обзорни прегледи, като наблюдава голяма част от северното небе и търси различни по вид сигнали."
Повече можете да чуете от звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
