Дали хората са били по-добри или по-лоши в миналото? Има ли място доброто в съвременния свят? Отговор на тези въпроси дава в “Нашият ден“ философът Тодор Тодоров.
“В съвременния капиталистически развит свят се наложи такава етика, която ни убеждава, че трябва да бъдем егоисти, индивидуалисти. И няма основание да правиш добро, глупаво е някак, наивно е, да правиш или да очакваш добро. Поговорки като “на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата“, са по-валидни в днешно време. Така живеят хората, това е, което се налага. Освен това, ако човекът се сведе до една функционална единица, която трябва да работи, тогава какво място има за доброто!?“
“Това с доброто е доста сложна голяма тема, ако питате философски. Тъй като “доброто“ не е само етическа категория, то не се изразява само в някакви актове. Спонтанният акт е нещо, което човек прави непредвидимо, прави спонтанно, свободно, без необходимост. Но освен, че се изразява в някакви актове, някакви действия, “доброто“ е и онтологическа категория. Нещо, което описва самото битие, самото съществуване в света. И това е било така например в християнството, в християнската интуиция за света, където самото съществуване е нещо добро. В този смисъл всичко, което съществува, всичко, което има някаква форма, вид, мяра и ред, а всичко, което съществува има някаква форма и мяра, е добро. Да бъдеш е нещо добро, това е едно изконно християнско разбиране, което ние днес вероятно сме загубили. Не знам доколко “доброто“ има някакво място във важните категории на съвременния свят, защото ние живеем в един технизиран, функционален свят, където доброто по-скоро пречи.“
“Никога не съм разбирал тези неща – “Ден на доброто“, в който хората трябва да демонстрират добро, или ден на жената, в който трябва да бъде уважавана, в другите дни можем да я бием. Или Ден на влюбените, а всъщност цялата година е на влюбените.“
По-лоши ли ставаме
“Всяко поколение винаги ожалва своето време – “става по-зле, хората са по-лоши, едно време беше по-добре“. Това е носталгия и е напълно естествено. Трудно е да се каже дали хората са станали по-добри или по-лоши. Ние, поне в нашия западен свят, традиционно вярваме в прогреса, идеята, че всичко става по-добро. Включително и хората в някакъв морален смисъл стават по-добри. Но вижте как изглежда светът, не съм убеден в тази тенденция.“
Делението на добри и лоши
“Това не е точно деление между добро и лошо. Това е поляризацията, която настъпва в съвременния свят и тя е на глобално равнище. При това поляризация на много различни лагери, омразващи се един друг. Иначе делението между добри и лоши е много архетипно разбиране за добро и зло, черно и бяло. Това, което стои реално зад това, е друго."
Повече можете да чуете от звуковия файл.
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха твърдо мнение, че е необходимо да се запази целостта на парка, да се прекрати текущата процедура за изключване на определени площи от него и да се защитят местностите Карандила и Даулите. В ефира..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg