Спортът е един от големите губещи от пандемията. И най-потърпевши не са отложените олимпийски игри и големите състезания, провеждащи се без публика. Малките клубове и школи са изправени на ръба на оцеляването и то в момент, когато всички като че ли болезнено осъзнават ползата и необходимостта от движение и спорт.
Дългите периоди на затваряне ни накараха да осъзнаем колко е важно да се движим по възможност на открито. Физическата активност се оказа насъщна нужда и начин активно да се грижим за физическото и психическото си здраве и да не натоварваме здравната система. Същевременно градската среда като че ли става все по-негостоприемна и не позволява възможности за спорт на открито.
Едва ли строежът на големи комплекси с фиксиран вход и трудна за поддържане инфраструктура е адекватното решение обаче.
В момент, когато редица градове предприемат стъпки към повече зелени площи и ограничаване на трафика, а Париж превръща дворовете на училищата в зелени оазиси – отворени и достъпни, у нас се налага да се качиш в колата, за да отидеш на спорт или да заведеш детето си на тренировка.
Ценни градски или крайградски пространства се оставят на разрухата или на агресивната приватизация.
А споделеното, зелено, свободно и достъпно градско пространство не е само красиво пожелание, но и наше право, също като въздуха, който дишаме.
Чуйте д-р Боряна Ангелова-Игова. Тя е доктор по философия в Софийския университет и преподавател по философия в НСА. Има изследователски интерес към женския спорт. Автор на книгата „Изобретяването на човека машина. Тялото на спортиста".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
