Отличниците в българската университетска рейтингова система ще бъдат наградени на церемония, организирана от в. “24 часа“. Вестникът ще представи рейтинговата система на висшите училища в страната, която сравнява 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления.
В България класацията на университетите е сравнително ново явление, съществува от около 15 години, когато започва да се извършва по инициатива на в. “24 часа“, а от 2010 г. тя се и институционализира.
Повече за инициативата, която провокира истинското състезание между българските висши училища, разказва в “Нашият ден“ Виктор Иванов, старши репортер вътрешна информация във в. “24 часа“. Той ще бъде и водещ на официалната церемония за награждаването на отличените университети.
“Всичко започна с това, че в началото на този век вече се виждаше ясна криза във висшето образование в България. Започна да се влиза с тройки в специалности, които бяха желани до този момент. Хората нямаха реализация. Масово беше човек, завършил психология, да продава в магазинче или да е касиер. Това ни подсети, че българското висше образование не е систематизирано. Ако един млад човек иска да избере успешна кариера, той няма критерий, на който да се основе. Заради това направихме тази рейтингова система.“
Критериите
“Основните критерии до ден-днешен са едни и същи. Развитието на наука, успеваемост на възпитаниците. Като под успеваемост се разбира не просто да си завършил този факултет, а да работиш по специалността. Нуждата от такива кадри. Практична насоченост на обучението. Те са адски много критерии вече към днешна дата.
От 2010 г. Министерството на образованието припозна тази система, оценката вече не се извършва от нас. Ние сме официален медиен партньор на рейтинга и всъщност всяка година в края, само във в. “24 часа“, може да бъде открито пълното издание на рейтинга."
Дефицитите
“Основният дефицит, върху който се фокусирахме беше, липсата на пряка връзка между бизнес и образование. И той личи не само във висшето, но и в средното образование. Бизнес организации пробваха да направят своя рейтингова система. Тя страдаше от основния дефицит, че не можеше да оцени успеваемостта примерно на възпитаниците на военните училища. Също и на хората, които учат хуманитарни специалности, защото в крайна сметка едно общество, което е съставено само от инженери и няма философи, трудно може да прогресира.“
Любопитното тази година
“От няколко години насам се забелязва увеличен интерес към техническите специалности. Увеличената успеваемост на специалистите от технически специалности, като под технически специалности включвам целия диапазон от чиста математика до всякакъв вид химия и технологии. Но това в крайна сметка е резултат по-скоро от търсенето на пазара, отколкото целенасочена политика.“
Отличени висши училища
“Аз, като възпитаник на Софийския университет, няма как да не се радвам, че той е традиционно на първо място. Това, което ми липсва, по-скоро е добрата реализация на хората с чисто хуманитарно образование. Имаме нужда и от мислители и хуманитаристи и хора с класическо образование, които да мислят широко и извън границите, които задава една чисто техническа дисциплина.“
Военната академия е на първо място в класацията по направление “военно дело“ и на второ място по направление “национална сигурност и отбрана“ в страната ни.
В “Нашият ден“ Доц. Мария Фъртунова, помощник-ректор във Военна академия “Г.С. Раковски“, участва с коментар. Тя е и първи ръководител на официалния проект на МОН за рейтингова система на висшите училища в страната.
“Военна академия традиционно, няколко поредни години, държи първенството на професионално направление „военно дело“. Нещо изключително престижно за академията, тъй като в това професионално направление се обучават български офицери в три специалности, които водят до упражняване на регулирана професия. Което, от друга страна, означава, че има специални изисквания, които гарантират качеството на обучението и изискванията в него са изключително високи.“
“Тазгодишната рейтингова система е десето юбилейно издание. И в юбилейното издание Военна академия държи първенството в направление „военно дело“, това е още един повод за празник. За последните 20 години в системата на висшите училища в България може би това е най-същественото явление, което се е случило. Защото основната цел на проекта беше поставена като повишаване качеството на висшето образование и съвместимостта му с европейските системи за висше образование.“
Критерии, оценяващи реализацията на завършващите
“Основните критерии, които оценяват реализацията на пазара на труда в годините от 2010-а до днес, претърпяха промяна. Днес имаме критерии, които са по-нови, по-съвършени и отразяват по-пълно тази реализация. Отчита се безработицата сред завършилите висше образование. Отчитат се приложението на придобитото висше образование и реализацията, осигурителният доход на завършилите, приносът към осигурителната система; Регионалната реализация, тъй като в хода на изпълнение на рейтинговата система се оказаха показатели, различни за различните региони; Безработицата сред завършилите спрямо средната за региона.“
Ползите от рейтинговата система
“Това създаде възможност за информиран избор на висше училище. Тази система показа разпространението на институциите за висше образование според тяхната различна мисия и според различните им профили. Тя разширява прозрачността на системата за висше образование.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg