Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“.
Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето, избирателната памет, предпочетените мотиви и интерпретации на фолклорния човек, са необходими много „ключове“.
Откъсването на думи, образи и сюжети от сложната тъкан на устното народно творчество и грубото им пренасяне в съвременния ни свят е манипулация с противоречиви ефекти. Обратно, вещината и уважението към тях разкриват пласт след пласт и нишка по нишка хилядолетната култура и история, която ни е формирала такива, каквито сме, дори и да не го подозираме. За това е разговорът с доц. Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН.
Ваня Монева, продуцентка „Народна музика“ в БНР, преподавателка и диригентка на хорове като чудесния „Космически гласове“, впоследствие преименуван на нейно име, споделя възхищението си от творческия гений, създал поетичните, силни и вълнуващи текстове на българските народни песни. Думите, звуковете на родния ни език, но и неизречената „кръвна“ връзка с преживяното от поколенията преди нас, създават онази магия, която само нашите певици излъчват с песните си, е убедена маестра Монева. Повече чуйте в записите.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
