Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историята в народните песни

Ваня Монева хор
Снимка: @Vanya Moneva Choir

Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“.

Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето, избирателната памет, предпочетените мотиви и интерпретации на фолклорния човек, са необходими много „ключове“.

Откъсването на думи, образи и сюжети от сложната тъкан на устното народно творчество и грубото им пренасяне в съвременния ни свят е манипулация с противоречиви ефекти. Обратно, вещината и уважението към тях разкриват пласт след пласт и нишка по нишка хилядолетната  култура и история, която ни е формирала такива, каквито сме, дори и да не го подозираме. За това е разговорът с доц. Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН.

Ваня Монева, продуцентка „Народна музика“ в БНР, преподавателка и диригентка на хорове като чудесния „Космически гласове“, впоследствие преименуван на нейно име, споделя възхищението си от творческия гений, създал поетичните, силни и вълнуващи текстове на българските народни песни. Думите, звуковете на родния ни език, но и неизречената „кръвна“ връзка с преживяното от поколенията преди нас, създават онази магия, която само нашите певици излъчват с песните си, е убедена маестра Монева. Повече чуйте в записите.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10

Пламен Вукадинов за приключенията в подводния свят

Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..

публикувано на 28.01.25 в 17:05
 Васил Лозанов

Безпокойството на един учител в епохата на ИИ

"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..

публикувано на 28.01.25 в 13:28