Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Снабдяване с ваксини на Балканите – солидарност или нещо друго

Снимка: архив

Дали на Балканите се прави политика чрез ваксините? И по какъв начин.

Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът Райна Асенова, завеждащ редакция „Балкани„ на БТА.

Райна Асенова, балканист-журналист от БТА

“Огромното търсене на ваксини не съответства на възможностите на фармацевтичните компании да произведат необходимите количества. И така недостигът създаде възможност да се окаже политическо влияние на някои страни, които и без това на Балканите винаги са се стремели да указват патерналистично влияние върху други страни. Най-яркият пример в това отношение е Сърбия, чийто президент снабди страната с ваксини отвсякъде. Имат си руска ваксина, и от Китай, “Пфайзер“ и “Бионтек“, и от “Модерна“. Те заявиха тези количества още през ноември. Но той действително се възползва да укрепи лидерската си роля в региона, каквато винаги е претендирал да има. Прави впечатление, че Вучич лично раздава кашончета с ограничени количества ваксини, тъй като действително той не може и повече да даде.“

Кашонче с ваксини, дадено символично на Република Северна Македония (РСМ)

“То беше прието с огромни благодарности от Заев, който неколкократно подчерта голямото приятелство между двете страни, сътрудничеството, че сърби и македонци са братски народи и т.н. Важното е, че в самата РСМ пристигнаха пратки от руската ваксина и днес започва реалното ваксиниране в Скопие с руската ваксина.“

“Ако се върнем на проблем с политическото влияние, което Вучич се опитва да укаже, тук мога да напомня и за проекта “мини Шенген“. По същия начин Вучич под предлог и с обяснението, че отворените граници и отворените отношения между страните на Западните Балкани, имаше предвид РСМ и Албания, тъй като Косово отказа да се присъедини към тази инициатива, всъщност са нещо добро за Балканите и че би желал в тази инициатива да се включат още Босна, Херцеговина и Черна гора, които засега се въздържат. Тъй като всички виждат в това друг опит на Вучич да се наложи като регионален лидер, нещо което те не искат, и не затова се разпадна бившата Югославска федерация.“

Александър Вучич“Но, като се върнем на Балканите, става дума за това колко остро бяха посрещнати пратките от Босна и Херцеговина, тъй като там не са забравили политическата роля лично на Вучич по време на войната през 90-те години. Беше му напомнено, че той издигаше лозунга – “За един убит сърбин, убиваме сто мюсюлмани“. И беше изказано съмнение в неговите искрени намерения да бъде солидарен с народа на Босна и Херцеговина“ – казва Асенова и пояснява –

Още повече, че той направи така, че първо даде една част от ваксините на Република Сръбска, с която поддържа близки отношения, а пък на Федерация Босна и Херцеговина, в която са обединен мюсюлманите и хърватите, даде отделна пратка, доста по-малка. И това беше възприето от босненския народ като още едно унижение, тъй като човекът, чиято роля във войната те не забравят, трябваше да бъде посрещнат на летището с червен килим, да му се окажат всякакви почести за малки количества ваксини, които не са били и искани от Федерация Босна и Херцеговина, а Вучич сам е предложил да им ги предаде, за да могат да ваксинират поне лекарите в болниците.“

Още от анализа на Райна Асенова можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26