12 март е Световният ден срещу цензурата в интернет. Той се отбелязва от 2008 г. по предложение на неправителствени организации, сред които “Репортери без граници“ и “Амнести Интернешънъл“.
Колко трудно е да се анализира интернет?
Темата коментира в “Нашият ден“ Методи Дреновски, управител на голяма хостинг компания.
“Факт е, че интернет дава възможност за много лесно разпространение на информацията, свобода на всеки човек да изрази това, което мисли. Особено в последните години, когато се появиха социални мрежи, технологиите се развиват и дават възможност на всеки човек да създаде собствен уебсайт, блог или да използва друга платформа, за да изрази своето мнение свободно и публично.“
“Всяка свобода е свързана и с отговорности. Всяка свобода може да доведе до спекулации с нея. И тук естествено се е появила цензурата, не само в медиите и интернет, но се е появила много преди това. Това са нормите и правилата, които формират нашето общество. Може би има полезна цензура, може би има и не толкова полезна. Невинаги цензурата е нещо лошо.“
Цензура в интернет и свобода на словото
“Има различни видове цензура – едната се налага от държавата, свързани с геополитически интереси, корпоративна цензура и общностни цензури, където в дадено общество се налага някакъв вид контрол върху това, което си говорят. Цензурата в интернет, която може да се наложи в публичния ѝ вид, която да влияе на обществени медии, може да е свързана с определени регулации в криминализиране на определени действия. Корпоративната цензура вече зависи, говорим само за интернет компании, е нещо, което налагат самите корпорации по едни или друг начин. Виждаме в социалните медии, че всяка една социална медия в един момент може да заеме някаква позиция, която е корпоративна и тя съответно взима определени мерки.“
Бъдещето
“Със сигурност симбиозата между човека и компютъра ще се засилва все повече. И технологичните аспекти ще влияят все повече върху живота на хората и върху медиите.“
Повече за видовете цензура в интернет можете да чуете от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Нели Огнянова, медиен експерт.
“Освен формалния повод в последно време и много специфични поводи ни водят към темата за цензурата в интернет. В Европейския парламент беше направено обсъждане на свободата на медиите в три държави от ЕС – Полша, Унгария и Словения. Комисар Вера Юрова призова за нови инструменти за защита на свободата на словото в ЕС. За по-добра връзка между защитата на върховенството на закона и свободата на словото, както знаем това е нов инструмент, който включва в себе си и мониторинг върху медийната свобода и медийния плурализъм. Заедно с това през вчерашния ден станаха ясни и предложения на “Репортери без граници“, които се отнасят до медийната свобода, специално в България в няколко насоки – сигурност на журналистиката, мерки, свързани с финансирането, кой да бъде и кой никога да не бъде финансиран с публичен ресурс и европейски средства, защото не отговаря на определени стандарти, на трето място, достъпът до информация е нещо много важно. За да имаме свобода и за да няма реална цензура, журналистите, медиите, гражданите трябва да имат гарантиран достъп до информация. И на четвърто място са мерките за етика и професионализъм.“
“В последната Българска конституция има изричен запис, който казва “Цензурата е забранена“. Остава да видим какво представлява цензурата, защото в Конституцията дефиниция няма, и има ли случаи, в които намесата да е законна. Цензурата е намеса в съдържанието, само че не всяка намеса в съдържанието е цензура. Понякога е възможно при определени обстоятелства намесата в съдържанието да е необходима от гледна точка на защита на правата на хората.“
“Големият въпрос е как едновременно и дали е възможно да няма незаконно съдържание в една платформа и същевременно да не се засяга свободата, многообразието и законното съдържание.“
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над 20-годишна практика, запознава слушателите на предаването с кабинета за репродуктивно здраве на СБАЛАГ "Майчин дом", който отвори врати за безплатни консултации на пациенти с репродуктивни..
Разговорът е посветен на хората, които решават да променят света си и напълно да променят живота си, премествайки се в друга страна или в рамките на собствената държава. Разглеждаме всички аспекти, които едно преместване изисква – от битови, административни до социални предизвикателства. Гости на рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" са Ивета Иванова..
Близо 1,8 млрд. възрастни по цял свят са изложени на риск от заболявания като рак, сърдечни и мозъчни удари, деменция и диабет поради недостатъчна физическа активност. Според проучване на Световната здравна организация (СЗО) липсата на физическа активност в глобален мащаб се е увеличила с 5% между 2010 и 2022 г. На живо от конференцията в..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват плащанията за изпълнение на такива рецепти. Фармацевтите не са съгласни промяната да се осъществи без финансова обосновка. Аптеката трябва да осигури голямо количество лекарствени продукти, върху които няма..
В предаването "Нашият ден" обсъждаме теми, свързани с екологията на лятото и нерешените проблеми по Българското Черноморие. Участници в предаването са Мартин Томов, координатор в екипа на "Грийнпийс" - България, и Борислав Борисов, създател на инициативата "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг". В първия ден от юли "Грийнпийс" -..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под..
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с..
За изложбата "Abstracta" на италианския абстракционист Атилио Таверна , посветена на голямата изкуствоведка от български произход Дора Валие, в "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg