Най-новият филм на Станимир Трифонов „Блаженият“ има премиера на 14 март в 20.30 часа в кино "Люмиер". Той е акцент в програмата на 25-ия София филм фест. Сценаристи са Емил Андреев, с когото режисьорът работи в няколко творчески проекта през годините, и Боряна Дукова, оператор е Кирил Проданов, композитор – Георги Стрезов. Продуцент е Пламен Йорданов „Inkoms Project“, в копродукция с Българската национална телевизия.
"Блаженият" е един художествен поглед към миналото, пречупено през призмата на дълбоко лична история. Режисьорът определя „Блаженият“ като психологическа любовна драма, а в основата на сюжета е книгата на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия Американец“.
Става дума за една непорочна любов, за търсенето на безценно лекарство срещу туберколоза и за случайната среща с бъдещия президент на САЩ, Джон Кенеди, които преобръщат живота на един човек. Историята на Боби е полет към миналото и настоящето, към вечните човешки страсти, падения и добродетели. Бомбардировките в София през януари 1944 година погубват разсъдъка на младия Боби, но той спасява невинната си душа. В неговия образ влиза младият актьор Александър Тонев, а в другата главна роля е Лорина Камбурова. В актьорския екип на „Блаженият“ участват и Параскева Джукелова, Стефан Денолюбов, Любен Чаталов.
Веднага сред първата, предпремиерна, прожекция на филма Дарина Маринова разговаря с режисьора Станимир Трифонов за "Артефир":
"Притеснен съм, разбира се, и страшно ми пука, защото киното, както и Тарковски казваше, е освен морално и морализаторско занимание. Трябва да има и морал в тая работа. Ненавиждам режисьори, които казват: "На мен не ми пука за публиката – ако искат, да го гледат".
Локацията – "В литературния първоизточник мястото на действието е Лом, реално филмът е сниман в Русе. От художествена гледна точка за мен е важно да се знае, че действието се развива в европейска България по поречието на митологичната река Дунав. Тази река е част от глобализацията (онази много преди сегашната). България винаги е била в Европа и част от Европа.
Героите – "Исках те да изглеждат красиво – всичките да са хубави, дори терористите."
Кенеди е бил тук – "Аз не съм довел Кенеди. Една още жива жена от Лом твърди, че Кенеди е бил тука. Емо Андреев разказва за тази случка. Аз съм я прочел в един вестник, за пръв път детайлно разработено е в документалния филм на Владо Илиев ("Любов край Дунава").
Чувството за историчност – "Вижте как е било –дали не може и сега? Човешкото достойнство е погубено, изчезнало..."
Актьорите – "Със "старите хиени" нямам големи проблеми. Винаги твърдя, че не режисьорът дава ролите – актьорите си ги взимат. Кастингът за този филм коства чудовищни усилия. Катя е много сложен образ – да, метафората, че това е разкъсаната България. Озлочестената и искаща да отгледа живот България се оглежда в тоя образ. Тя е селско момиче, много красива, има вроден финес и аристократизъм, попада в едни сложни обстоятелства, в същото време и селската кръв, и прагматизмът показват своето. И Лорина Камбурова, и Александър Тонев правят, според мен, зашеметяващи дебюти. Във всеки филм се опитвам да откривам по един нов актьор. В изкуството трябва да се влиза като в уестърн – добрият герой, каубоят, влиза с кон през летящите врати в бара, избива ги и после пита труповете кой как се казва....
Актьорите са съавтори. Актьорът не е кал, не е марионетка. И съм се разбрал с екипите си: "Работим всички за актьора!". Не ме интересува нищо друго. Те са деца. Това е шантава професия, кой нормален човек ще играе чужди смърти, чужди оргазми... Те трябва да бъдат тачени и обгрижвани..."
Операторът – "Огромна е ролята на оператора. Кирил Проданов се казва. Много талантлив и изключително самоотвержен. Работихме заедно с оператора. Беше му тежко, защото трябваше да снимаме епоха. Този филм трябваше да се снима, както художниците в ателиетата – камерата на статив – искам да е красиво и да се рисува със светлина, и да има дух."
Всички сме Блажени – "Сега се замислям, че във всичките ми игрални филми, и в сериалите, работата се завърта около Бога и любовта – любовта към човека, не само между мъжа и жената. Честно казано, животът е най-великото благо и в този смисъл сме блажени, защото сме дарени с това благо от Бога."
Публиката на 25-ия София филм фест има възможността да види за първи път финалната версия на филма.
Снимки – СФФ и НБУ
Чуйте повече в звуковия файл.
Режисьорът Станимир Трифонов е роден във Велико Търново на 14 май 1958 г. Завършва българска филология във ВТУ „Кирил и Методий”, а през 1986 година - ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинорежисура” при Димитър Пунев. През 2003 година става доцент по филмова и телевизионна режисура, а от 2008 година е професор. Преподавател е в ЮЗУ „Неофит Рилски” и Нов български университет.
Продуцент и режисьор на телевизионни сериали, игрални и документални филми, сред които „До утре… четири портрета и един спомен” (1988), „Елиас Канети. Тълкувания” (1992), „Образ невъзможен” (1996), „Ако е рекъл Господ…” (1999), „Хайка за вълци” (2000), „Изпепеляване” (2004) и „Стъклената река” (2010). Носител на международни и национални награди, включително „Златна ракла” и „Златна роза”.
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази Шекспирова пиеса е сложено началото на театралната школа "Петровден" през 1999 година от режисьора Христо Церовски. Мениджърът на фестивала Инна Церовска разказва в "Нашият ден" за постигнатото..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият ден" Десислава Желева от издателството разказва повече за митологичния за роман. Книгата е голяма, сложна, философска. В цели 800 страници авторът балансира между мистичното и реалността, между..
Изложбата "Габровци под Самарското знаме" ще бъде открита в Дряново на 24 юли . Това съобщи Иван Христов, директор на Историческия музей в града. Експозицията е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна , като отдава почит на приноса им в Освободителната война. Изложбата е подготвена от..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази вечер от 19:00 часа. Но това не е просто среща или лекция – това е преживяване, насочено към онези, които носят любов към старите сгради, към тяхната история и дух. Какво знаем за старите сгради? А..
Лятна предпремиера на сборника "Българска работа. Съгласуване на времената" на Стефан Минчев предстои на 15 август от 18 ч . Събитието с модератор Аксиния Михайлова, която е редактор на книгата, ще се състои на откритата сцена Експоцентър "Флора" - Бургас . По думите на Минчев заглавието е директна препратка към израза на Иван Хаджийски –..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg