Тя е огнена, тя е красива, тя е с червени къдрици, със сини очи, тя е сексапилна и има изключително излъчване.
Тя е актрисата Ева Тепавичарова, родена в София, завършва средното си образование в 7-о СОУ, учи Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“, през 2000-2001 учи актьорско майсторство за куклен театър, а през 2005 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян.
Ева Тепавичарова е главен герой в “Нашият ден“.
“Винаги се събуждам бодра, защото утрото е най-важната част от деня за мен.
Възпитаник съм на 7-а гимназия имах прекрасни преподаватели, най-големите учители, които съм срещала са от 7-о училище. Минала съм през доста опити в образованието си, три пъти съм била първи курс, докато намеря своето място.“
По-изострени ли са проблемите от пандемията в България
“Ние просто по природа сме по-темпераментни хора. И това е прекрасно, аз смятам, че българинът е изключителен в това отношение и неговия рефлекс е много жив. Много сме емоционални, което е чудесно.“
Декември месец за театрите
“Моята реакция с изказването “Аз оставам!“ също беше емоционална, защото мисля, че не бива да позволяваме страхът да обзема душите ни и да ни ръководи. Разбирам и всички колеги, които тогава реагираха и казаха “трябва да спрем“. Не се съгласих с тях, струва ми се, че нашето място е да стоим там, където има нужда от нас, без това да бъде риск за някого. Няма как да продължи живота ми, ако не се занимавам с това, което обичам.“
С какво не се съгласява
“Не се съгласявам с това да не седим по местата си, с това да абдикираме и да даваме воля на страха. Не мисля, че човек трябва да се поддава на тази паника, която разбираемо обзема хората, защото здравето на всички наши близки е много важно, но то не е единствено и само физическото здраве, има много други аспекти, за които човек трябва да се погрижи.
Човечеството е минало през такива грамадни катаклизми и продължава да съществува, значи това е просто един момент, който ще премине.
Струва ми се, че се изказват много хора, които не са компетентни, и дават мнения, а в случая хората, които трябва да слушаме, са само експертите по темата.
Аз съм много активен и деен човек, човек който опонира, когато нещо му се случи, такъв е моят рефлекс. В този случай просто взех решение за себе си, когато разбрах, че и аз съм пострадала от това. Казах си “добре, аз сега просто ще изчакам и ще наблюдавам, за да видя какво ще се случи. Пуснах да мине през мен този проблем. Имаше критична ситуация, в която се бях притеснила за себе си и близките си, но човек е добре от време на време да наблюдава нещата и да ги допусне.“
Последната година
“Винаги съм вярвала, че българинът е изключително състрадателен човек въпреки нашите грубости в характера. Това може да се усети дори по погледа на хората, които срещаш на улицата. Вярвам в доброто в човека, вярвам в това, че има хора, които с молитвата си могат да направят много за теб, само с добрата си мисъл.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи. Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " . В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч. Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..
Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..
Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..
Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg