Отиде си Татяна Лолова и зейна една празнота. Тя беше щедра в обичта си. Нейните дневници бяха нейните срещи. И това е щрих от характера на големия човек, на голямата личност.
Журналистът Георги Тошев, под чиято редакция излезе последната книга на Татяна Лолова "Делници и празници", коментира загубата:
"Мъката е лична. За всеки е различно. Най-болезнено е за най-близките. Аз искам по-скоро да говорим за Таня с едно радостно чувство за един човек, който винаги беше чакан. Татяна Лолова е чакан човек. Не всеки артист, не всяка публична личност е чакана. Някои направо ни са се натрапвали в живота. На 27 март – Деня на театъра – ние трябваше да сме в Казанлък. Таня беше поканена на Чудомировите празници да представим заедно нейната книга. Където и да ходехме, тя винаги беше чакана и посрещана с любов. Аз не съм виждал толкова много любов у един човек, колкото около Татяна Лолова – това беше една с години заработвана любов. Само човек, който е дал много на другите, може да им липсва.
В книгата "Делници и празници" актрисата пожела не толкова да занимава хората със собствения си живот, а го разказваше през срещите. В живота Татяна Лолова минаваше за въздържан човек. Казваше: "Аз нямам много приятели. Обичам колегите си – особено талантливите. Някак си така се случи в живота, че Славето, моето семейство, моят син и неговото семейство ми бяха достатъчни". И действително, в живота си Татяна Лолова беше един много земен, обикновен и скромен човек. Много контрастна на тоя фойерверк, който беше на сцената – това duende, което носеше и неслучайно играеше повече от 20 години моноспектакъл с това име.
Татяна Лолова успяваше да създава уют и на най-неуютните места – лошо отоплявани театрални зали или непригодени за участия места... У нея нямаше претенцията на примадона. Разбира се, като професионалист, тя имаше изисквания."
Драматургът на Сатиричния театър Богдана Костуркова също се включи в "Артефир" с думи на обич и печал за голямата загуба:
"Отиде си една от най-харесваните български актриси, обичана от поколения българи, чието име е достатъчно, за да напълни и днес най-голямата театрална зала. Неповторимата Таня Лолова. Актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение, тя няма прототип в българския театър и е от малкото актриси, за които има специално създадени пиеси и роли. Татяна Лолова изигра няколко роли, които стоят между мечтата ѝ за драматизъм и очакваното от публиката комично амплоа. Не мога да говоря в минало време – дори сега, когато вече не е между нас. Защото изгасна една слънчева усмивка, една ведра и борбена до последно душа. Животът ѝ премина благословен с голям актьорски талант, белязан с любовта на няколко поколения зрители и всички хора, които са имали щастието лично да се докоснат до нея. Лолова е проявявала изключителен характер. Тя е актриса, която е имала шеметна кариера – в телевизията, в киното, в естрадата... Но под театралния прожектор е непоколебимата в отстояването на художественото превъплъщение и винаги печели симпатията на хората, в какъвто и жанр да е нейната героиня. Има неповторими хора – Таня Лолова е от тях."
В звуковия файл можете да чуете разговора на Димитрина Кюркчиева с журналиста Георги Тошев и с драматурга Богдана Костуркова, разговора на Емил Янев с Татяна Лолова от Златния фонд на БНР, песента "Кутийка за спомени" (музика – Момчил Колев, текст – Мария Касимова-Моасе), както и последната песен на актрисата, заедно с Орлин Горанов – "Любовта" – музика – Доно Цветков, текст – Станислав Пенев, тонрежисьор – Живко Даскалов, продуцент – Игор Марковски, който любезно предостави двете песни специално за "Артефир".
„Много е хубаво да те обичат. Има и такива, които не ме обичат, но аз тях не ги познавам, те не ми се обаждат и така остават анонимни. Тези, които ме обичат, ги познавам по лицата. Те стават красиви. Независимо какви черти им е дала природата, те стават..
На 87-годишна възраст си отиде голямата българска театрална, филмова и телевизионна актриса Татяна Лолова – едно от най-ярките присъствия на сцената, в ефира и в живота. "Аз не съм звезда, аз съм слънце", казваше дяволито и на шега актрисата. Сцената..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св...
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство...
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg