Словото като спасение

Наскоро приключи Националният литературен конкурс за незрящи „Словото като спасение“, реализиран от Театър-студио „4хС“ и подкрепен от Национално читалище на слепите „Луи Браил – 1928“, както и от фондация „Очи на четири лапи“.

В конкурса се включиха незрящи поети и писатели от цялата страна. Техните творби бяха разгледани и оценени от жури в пет членен състав. Председател бе проф. Боян Биолчев. Участниците имаха честта да бъдат оценявани и от имена, като поета Петър Чухов, Георги Бърдаров и др. Всички те отличиха трите най-добри, според тях, творби, а авторите им получиха своята минутка слава и чуха произведенията си, пресъздадени в поетически спектакъл от актьорите към театър – лаборатория „Алма Алтер“. Публиката също имаше възможност да избере своята любима творба и да награди нейния автор. Всички участвали в конкурса творби бяха публикувани в брайлов сборник, благодарение на читалище „Луи Брайл“.

Първата среща е с носителя на втора награда – писателят Иван Янев, а неговият разказ носи заглавието „Втора дупка на шинела“.

„Ако пишеш нещо само за себе си и се притесняваш да го изложиш на показ, няма как да се развиваш. Писането, от една страна, е самотно занимание, но от друга страна, то е за публиката. Ако искаш да напредваш в този занаят, ти трябва да чуеш обратната връзка на хората“.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Катрин Димитрова разговаря с Иван Янев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Победителят в Националния литературен конкурс „Словото като спасение“, случайно или не, също е носител на прекрасното име Иван, а неговата наградена творба се казва „В плен на нощта“. Това е стихотворението на Иван Карастоянов.

„Аз никога не съм се приемал на сериозно. Хората твърдят, че имам дарба, че съм поет. Аз често се шегувам, че съм сладкодуморедец, понеже за мен това си е един голям труд. В главата ми има някакви образи, някакви идеи и аз искам да ги облека в думи и да ги поднеса по възможно най-красивия и разбираем, докосващ начин за хората. Това понякога си е един много бавен и трудоемък процес. Затова смятам, че не е дарба, а по-скоро – отдаденост, нещо, което искаш да свършиш с много желание и старание така, че да се получи по възможно най-добрия начин“.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Катрин Димитрова разговаря с Иван Карастоянов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.