Виждали сме го в картини, илюстрации, театрални представления, настолни игри, карти. Интернет също изобилства от изображения и истории на прочути кралски шутове… Всичко е ясно, толкова ясно, че започваш да се питаш откъде всъщност знаем какво е шут, каква е била позицията му, кои са били хората, изпълнявали тази роля, съществували ли са наистина във вида, в който си ги представяме, и защо образът на шута е толкова жив и многозначителен днес, когато кажем за някого, че се държи като шут. Въпроси, напълно достатъчни, за да започнем нашето търсене на истината зад представата. Започваме с издирването на далечните първообрази на придворния шут, докъдето, разбира се, позволяват писмените източници, достигнали до нас.
Доротея Табакова е гл.ас. в катедрата по класическа филология на СУ, преподавателка и преводачка на старогръцки и латински автори, у които открива свидетелства за фигури и поведения, близки до шутовските, и предпоставки за съществуването им. Философът волнодумец, смехотворецът и паразитът нарушават реда и правилата, но, парадоксално, ролята им е част от регламента. Нещо повече, тя може да им осигурява прехраната. Това не изключва риска от здрав бой дори от екзекуция.
Подобно балансиране по ръба на бръснача ще видим и в образа на шута векове по-късно. Но засега сме в Античността, откъдето тръгва в разказа си философът проф. Георги Каприев, за да продължи към Източната империя – Византия – и по-късни образци за регламентирано скандални персонажи.
Юродивият ради Христа е забележителна фигура в източното православие като крайно проявление не просто на нарушаване на правилата, а на пълното им и скандално отхвърляне, разказва историчката доц. Веселина Вачкова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...