Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зорница Русинова: Тепърва ще видим последствията от пандемията върху бизнеса

Икономическият и социален съвет изготвя становище по ефектите от дистанционната работа върху пазара на труда

Зорница Русинова
Снимка: БГНЕС

Каква грижа и защита проявиха работодателите към своите работници по време на пандемията?

Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет:

“Предизвикателствата, които стоят пред икономиката ни и пред хората, не са малки. Тепърва от разхлабването на мерките, което виждаме, и от постепенното отваряне на затворените бизнеси ще видим какви са били последствията и върху работниците, и върху финансовата стабилност на фирмите.

Работодателите, както и всички работници, бяха изправени пред много предизвикателства по време на тази икономическа криза. Наскоро излезе едно проучване, което дава добри сигнали, че практиките на корпоративна социална отговорност, особено в големите компании, особено в компаниите, които и до момента са имали подобни условия, са запазени дори и като финансови параметри. Дори в някои случаи компаниите са увеличили бюджета си.

Обикновено това са компании от финансовия и застрахователния сектор, енергетиката. Част от тези компании са клонове на международни компании, но тези, които имат наистина добри въведени стандарти за корпоративна социална отговорност, успяха да ги запазят по време на кризата, независимо от големите предизвикателства.

Част от най-популярните мерки са, може би 97-98% от компаниите – насърчават служителите, които имат симптоми, да си остават вкъщи. Да се подготви вътрешноорганизационен план в случай на Covid ситуация – как да се реорганизира дейността на компаниите или на фирмата. Да се направи един анализ на важността на определен тип срещи, събития и съответно те да се препозиционират по някакъв начин. В 90% от случаите са намалели командировките и директният контакт между служителите, както и с клиенти.


Голяма част от фирмите, може би около 85%, използват и формите на дистанционна работа. Тази тенденция я виждаме и на общоевропейско ниво – наскоро данните на Комисията показаха, че над 40% от хората, които работят, са били на дистанционна работа по време на Covid. Това е една от причините ние от Икономическия и социален съвет още през този месец да изготвим едно становище по ефектите от дистанционната работа върху влиянието на пазара на труда.

И съответно, на базата на това становище, не само да можем да дадем една добра картина върху това какви са ефектите върху работната сила, но и съответно препоръки в каква насока законодателна и изпълнителна власт би могла да работи с конкретни мерки.

Другата тема, която също е важна за нас в Икономическия и социален съвет и през май месец ще излезем, е пълен анализ на мерките, които държавата беше подготвила към фирмите, към хората – за запазване на заетостта, за социална подкрепа, за финансова ликвидност, за данъчни облекчения, кредитни отсрочки, административни срокове и т.н. За да можем през летните месеци да бъдем полезни на законодателната и изпълнителна власт при формулиране на следващите стъпки.“


Изследване на фирми за набор на персонал – през март търсенето на работна сила се е увеличило с около 10%

“Грижите на всички държави, включително и България, по време на тази криза беше, на първо място, да се подпомогнат и хората, и фирмите. Да се запази заетостта, хората да не загубят работата. Това, което виждаме от скорошното проучване, е една преподредба на приоритетите на голяма част от ръководителите на фирмите и работодателите, и изобщо на собствениците.

Ако до преди две години основната тема беше уменията на хората и квалификацията, то сега на първо място е Covid кризата. На второ място обаче излиза и ефектът върху бъдещето на труда, както и ефектът върху възобновяване на енергийни източници, кръговата икономика и т.н. – все по-често фирмите се замислят и по тази тема.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илия Кръстев

България в еврозоната – икономически трансформации

За страната ни предстои влизане в еврозоната – стъпка, която ще промени живота и икономиката ни. Неотдавна в Министерството на иновациите и растежа беше проведена дискусия за еврото, предизвикателствата и възможностите за бизнеса и инвестициите. По темата в "Нашият ден" разговаряме с Илия Кръстев , член на УС на AIBEST и председател на BRAIT. "..

публикувано на 21.10.25 в 09:23

Леглото до МЗ изчезна след акцията "Бутаме детското здравеопазване"

На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията  бутаха детско болнично легло по улиците на София – от Педиатрията на бул. "Иван Гешов" до Министерството на здравеопазването (МЗ). "Това не е протест, а нашият начин да поставим исканията си за среща..

публикувано на 20.10.25 в 17:34

Тънкостите на подводния риболов

Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..

публикувано на 20.10.25 в 17:05
Чавдар Николов

Чавдар Николов: Никакъв коректив не сме карикатуристите, не ни обръщат внимание

Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..

публикувано на 20.10.25 в 14:05
Централна минерална баня

Първата карта на минералните бани вече е факт, но бъдещето на термалното наследство остава неясно

На 13 май тази година беше подписан Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня в София като общински термален център. Българската асоциация за термално наследство (БАТН) очакваше спешни действия от страна на Столична община по създаване на специализирана работна група и задействане на плана за връщането на Банята към нейната..

публикувано на 20.10.25 в 10:39