Проф. Хаджииванов: Увлякох се от химията и не съм имал колебания

Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализ и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности.

Константин Хаджииванов е роден на 1 февруари 1958 година в София. Учи в Софийската математическа гимназия. През 1981 година завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност химия. След дипломирането си работи в Стопанския химически комбинат „Девня“.

През 1984 година постъпва на работа в Института по обща и неорганична химия като научен сътрудник III степен. На 30 години става Хумболтов стипендиант. Последователно преминава през всички академични длъжности в Института, като през 1990 година защитава малка докторска дисертация, през 1996 година се хабилитираа през 2000 година – голяма докторска дисертация на тема „Адсорбция, коадсорбция и реактивоспособност на малки молекули върху оксидни повърхности“. През 2004 година Хаджииванов е избран за директор на Институтаи до 2012 година изпълнява длъжността.

На 15 октомври 2012 година е избран е за член-кореспондент на БАН. На 9 януари 2017 година е избран за заместник-председател на Академията.

Ръководител е на множество международни и национални проекти. Поддържа сътрудничество с учени от България, Франция, Германия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, Литва, СССР/Русия, САЩ и Индия. Канен е за гост-професор в университети във Франция и Италия, както и в Американското химическо дружество. Член е на редица национални и международни научни организации, между които Американското химическо дружество и Academia Europeae.

Проф. Константин Хаджииванов е главен герой в “Нашият ден“:

“Случва се човек още от детските години да има някакви интереси. При мен се случи така, че дори преди да започна да изучавам в училище химия, ми беше интересна и се занимавах с химически опити. Успях да убедя родителите ми да ми купят от магазин “Млад техник“, там се продаваше в кутия минихимическа лаборатория. Може би не е хубаво да се казва, но правих бомбички, пожарогасители, подобни неща.

Постепенно се увлякох от химията и за мен просто никога не е седял въпросът – спомням си майка ми искаше да стана математик, защото ми се отдаваше математиката, но не е предизвиквала такъв вътрешен интерес и даже, когато разбра, че ще стана химик, беше много недоволна.“

На 24 години е научен сътрудник в БАН

“До известна степен целият живот на човек се състои от поредица и случайности, късмет и т.н. В 10 клас реших да се явя на олимпиада за 11 клас. И учителката по химия, след като мина първият кръг на олимпиадата в училище, каза – “Да, да, записан си за втория кръг“. Отидох в училището, по някаква причина бях изпаднал от списъците, някаква грешка беше станала. Повъртях се, повъртях се и тръгнах да си ходя. И на ъгъла срещнах моята учителка – “Къде отиваш“ – “Няма ме в списъците“ – “Дай ще го видим“ и така започнах след това втори, трети кръг и изведнъж се оказах приет в Химическия факултет.“

Опитът в чужбина

“Всъщност не съм прекарал чак толкова дълго време в чужбина. Имах късмета да попадна на три места. Първото беше Новосибирск в тогавашния СССР. Там попаднах при един много добър учен и човек. Там започна научната ми кариера с методите, с които се занимавам сега. Човекът успя да ми даде добър старт, независимо, че и там апаратурата не беше на световно ниво, но хората се справяха.

През 1990 г., когато пуснаха паспортите, бях защитил дисертация. Заминах в Париж за пост докторантура, където попаднах при един много известен професор, който е интересен не само от научна гледна точка, но е и много интересна личност. Десет години по-късно отидох в Мюнхен пак при един от най-известните химици-каталитици в Европа за една година, където имаше много хубава апаратура. Университетът в Кан също е оказал много голямо влияние върху кариерата ми.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.