Точно преди 200 г. през 1821 лето, на 14 априлий, в Котел се ражда мъжката рожба Сава, по баща Стойков, по прадядо Попович. Това е историческа дата, защото е рожден ден на бъдещия Знаменосец на свободата.
Преди това буйното българче – вече оформило се като безкомпромисен бунтар, подгонен от турските власти, променя името си на Георги Македон, а в последна сметка приема името, с което остава навеки в националната ни летопис – Георги Стойков Раковски.
Майка му Руса вдъхнала у чедото си набожност и трудолюбие, както и състрадание към ближните, честност и чувство за справедливост, но още от дете малкият Сава започва да проявява неизчерпаема енергия, опърничавост и стремеж към лидерство.
Всички тези особености го оформят като млад мъж, решителен до самонадеяност, който не чупи гръб пред ничий авторитет.
Този „образ невъзможен“, личност с нечут вулканичен характер, няма друг съдбовен избор, освен да развие историческия си усет за обществена справедливост и да извърви опасния път от личната си независимост до борбата за националната ни свобода. И по волята на епохата да застане начело на първите организирани битки срещу гръцко и турско потисничество.
Раковски е идейният баща на Васил Левски и Христо Ботев, чиято карма се предопределя от хероичния му пример на жертвоготовност за род и отечество. Днес животът и делото на двамата му духовни синове са по-добре изследвани и изучени от същината на явлението Георги Стойков, факт, който е обиден за националното ни самосъзнание. Дано през следващите години тази историческа несправедливост бъде преодоляна.
В разговорът за гения на Раковски, за универсалните му качествата му на революционер, публицист, издател, фолклорист, етнограф, журналист, историк и учител по чужди езици участват историците Цочо В. Билярски и Румен Манов, писателят Румен Василев и издателят на патриотична историческа литература Никола Григоров.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
