Латински, хетски, дакийски, харапски… Общото между тези езици със странни имена е, че са изчезнали много отдавна. В момента малко над 40% от езиците в света са застрашени от изчезване, а според различни прогнози до 2050 или 2100 г. това ще е станало факт. Макар и това да ни се струва като нещо твърде далечно, проблемът става все по-осезаем и дори ЮНЕСКО се зае със създаването на Атлас на застрашените от изчезване езици.
Какви са предпоставките, за да изчезне един език? Доц. Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” припомня, че езикът не е нещо статично, а напротив – постоянно се развива и променя. Основната причина да изчезне един език е, когато няма хора, които да общуват на него.
Според доц. Сталянова все по-честото използване на английски език не би могло да бъде предпоставка за изчезването на родния, защото в годините различни езици са били предпочитани или официални и това не е заличило майчиния език – френският по време на Възраждането, руският през XX в. и подобни.
Застрашен ли е българският език от изчезване? Според Европейския съюз родния ни език попада в групата на малките езици, но същевременно в духа на езиковото многообразие се разглежда и като ценност. Макар и попаднал в графата на малките езици, българският се говори както у нас, така и от емигрантските общности в чужбина, което не го застрашава от изчезване. Друг е въпросът какво е нашето отношение към него и дали познаваме достатъчно добре родния си език.
Възможно ли е в много далечно бъдеще да говорим на един език? Тази възможност не е изключена, тъй като в науката се говори за обща индоевропейска прародина на езиците, които днес говорим в Европа и Азия. Дали обаче някога отново ще има един общ език, остава в сферата на догадките.
Още за изчезването на езиците можете да чуете в звуковия файл.
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..
На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание. 150 години след издаването на първия том на "Веда Словена" от Стефан Веркович, на рождения ден на Ромен Гари, спечелил с мистификация два пъти "Гонкур", втория път под псевдонима Емил Ажар, анализираме с..
Как да привлечем децата към четенето и да ги спечелим, като представяме по нетрадиционен начин малко познати факти за тях? На този въпрос отговаря "Енциклопедия на музикалните инструменти" на Щепанка Секанинова. За значението ѝ при обучението за децата е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с музикалния педагог Адриана Бенова. Щурчето..
11 май, Денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий, е и Ден на библиотеките и библиотечните работници. За поредна година БНР е партньор на..
В галерия "Райко Алексиев" се представя експозиция, в която за първи път публиката може да види до 6 юни цялостно и разностранно експонирано изкуството на..
"Семейство Едисън от 2-ро авеню" по текстовете на Нийл Саймън е първата премиера в изцяло обновеното пространство на Театър "Азарян". Спектакълът е на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg