Клишета и публичност

Как духът на съвременника се изразява в публичния език? 

Перифраза по заглавието на една от популярните книги на проф. дфн Добрин Тодоров, който гостува в „Мрежата“, за да говори за тази, наглед обикновена форма на общуване между хората, езикът. 

Според проф. Добрин Тодоров проблемът с употребата му засяга нормалното функциониране на духа, а свиването на речниковия запас води до принизяване на равнището на мислене, морал и емоционалност.

Болното от недоверие общество

"Доверието, както всеки разумен човек знае, се гради изключително бавно и трудно. Недоверието може да бъде предизвикано дори от отделна дума или жест, невъздържаност, израз и т.н. Изглежда разочарованията ни от себе си и от околните са се натрупали във времето и това е довело до задълбочаването на това изключително опасно състояние – недоверие към никого и към нищо, включително и към себе си. И това не предполага предприемането на някакви успешни съвместни действия. 

Не казвам, че тази болест не може да бъде лекувана, напротив. Но се иска осъзнаване на вида на болестта, след това мащабите, симптоматиката и едва тогава да се търси някакво лечение, като лечението е, общо взето, известно – това са съвместните действия на гражданите като цяло. Основното според мен е разочарованието. Всички ние очакваме да ни се случат някакви неща и когато това не стане, естествено се разочароваме и търсим причините за неуспеха и провала. Много често ги търсим у другите и по-рядко у себе си, но така или иначе, това е една широкообхватна, да я наречем болест, при която недоверието се отнася на практика до всички елементи на нашето битие. Като започнем от религиозното безверие, което все повече се разпространява, недоверието в институциите, оспорването на социалните роли, правилата, по които живеем, недоверието към другите личности, разколебаването в самите нас…

Невежеството е една от проявите на духовната криза, включваща пълзящата дехуманизация на обществото, културата и образованието."

Как изглежда съвременният публичен език

"Всеки използва езика, който му приляга и с който е свикнал. Разбира се, сме доста безхаберни към публичния си говор. Това е израз пак на тази всеобхватна духовна криза, за която говорим, за преосмислянето на ценностите, които сме наследили от миналото. Едни хора са невежи и не знаят значението на думите, които използват, други са ги забравили, трети пък съзнателно пренебрегват обичайния им смисъл. Наблюдаваме и голямо обедняване на езика. Стигнахме дотам, че да използваме емотикони, за да изразяваме чувствата си."

Публичността в първия ден на новия парламент

"Видях различни неща в парламента, а чрез основните говорители на откриващото заседание бе демонстриран няколко вида публичен език и няколко вида употреби на клишета."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.