Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Главен герой

Проф. Виолета Великова: Растенията комуникират по свой начин

| обновено на 20.04.21 в 15:34
Снимка: БГНЕС

Проф. д-р Виолета Великова е български учен, доктор на науките, професор по физиология на растенията към Института по физиология на растенията и генетика, БАН. Тя е един от българските учени, попадащи в класацията за най-влиятелни учени в света на Стандфорския университет. Проф. Великова е автор на над 100 публикации във водещи научни издания и е цитирана около 6000 пъти, заради което влиза в престижната класация.

Д-р Великова има дългогодишен опит в изучаването на фотосинтезата и изследването на биогенни летливи органични съединения, изучаване на взаимодействието между биосферата и атмосферата, първичния и вторичния метаболизъм на растенията при ограничения на околната среда, въздействие на променящите се климатични фактори и антропогенното замърсяване върху фотосинтетичната производителност. Има приноси в разбирането на механизмите на адаптация на растенията към стресовите условия и разработване на по-устойчиви растителни генотипове с повишени нива на естествени вторични метаболити, които са важна суровина за хранителната и фармацевтичната индустрия.

През 1986 г. завършва Софийския университет с магистрска степен по екология. През 1998 г. защитава докторска степен по физиология на растенията. Има многобройни публикации в български и чуждестранни научни списания.

По случай Деня на народните будители 2020 г. е удостоена с награда за съществен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАННосител е на ротарианското отличие на името на академик Методий Попов за високи научни постижения в областта на растителната биология.

Проф. Виолета Великова е главен герой в “Нашият ден“.

Страстта към биологията

“Имах приятелка в детските си години, чиито родители бяха лекари. И оттогава се роди моята любов към биологията. Винаги съм обичала този предмет. Завърших Биологическия факултет на Софийски университет. След години направих докторантура в Института, в който работя в момента. И като всеки млад човек, който защити, търси възможност за специализации след това. Имах шанска да спечеля Натовска стипендия и отидох в Италия при един от най-известните и може да се каже пионер в областта биогенния изопрен – Франческо Лорети.“

Интереси в областта на физиология на растенията

“Не бих казала, че това е случайност. С моята приятелка имахме възможност да разглеждаме медицинските учебници и там имаше едни доста страшни снимки за мен на болни хора. И всъщност това е нещо, което създаде една преграда у мен, затова не се ориентирах и към зоологията.

Растенията също са живи организми и това, че те нямат кръв, това, което виждаме, когато човек се нарани, или поне не разбираме езика им, не ги прави нечувствителни. Напротив, те имат чувства. Има и такива изследвания.

Един от начините, по който те комуникират по между си и с околната среда, това са т.нар. "летливи органични съединения", към които принадлежи и изопренът, те контактуват по между си в случай на някаква заплаха – дали насекомо, или пък има засушаване – някакъв стресов фактор, те отделят тези вещества и така комуникират.“

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Квантовите компютри имат огромно значение за националната сигурност

България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя  се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..

публикувано на 19.10.25 в 09:10
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08