Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Професор Йордан Заимов – родолюбие, талант и всеотдайност

6
Проф. Заимов прави портрет на Симеон Радев
Снимка: архив на Рая Заимова

Роден е на 23 април преди 100 години, отива си твърде рано, но оставеното от него научно и духовно наследство продължава да „захранва“ няколко от най-основните клонове на познанието за езика и историята ни. Много от трудовете на учения излизат години след кончината му. Проф. Йордан Заимов създава Секцията по ономастика и Група за издаване на старобългарски писмени паметници в Института за български език към БАН. В години, когато българската ономастика, науката за собствените имена, е далеч след европейските, той инициира проучването на местни, селищни, географски имена, наименования на водни обекти чрез мрежа от сътрудници – краеведи и проучватели на традициите в различни краища на страната ни. Изследванията му обхващат българската езикова територия, далеч надхвърляща границите на съвременната ни държава. Събира и проучва личните имена на българите от VI век насам. Обучава, напътства и консултира млади изследователи, сътрудници и колеги без да пести време и енергия. С помощта на съпругата си проф. Василка Тъпкова-Заимова и колеги успява да направи копие на каменния надпис на цар Йоан Владислав, оцелял по чудо и потулен под стълбище в Битолския музей, в години, когато Македония е част от Федеративна република Югославия и „българската връзка“ е активно отричана и заличавана.

По-малко известно е, че проф. Заимов е бил силно изкушен от изкуствата. Скулптурата е негова голяма любов, творбите му се съхраняват от семейството. Писал е стихове и е бил почитател на класическата музика. Многостранна, високообразована и културна личност с обаянието и размаха на ренесансов творец – така определят професор Заимов неговите ученици и последователи.

Проф. Анна Чолева, ръководителка на Секцията по ономастика в Института за български език, първа докторантка на професора, си спомня с благодарност и уважение за ценните напътствия, дълбочината на знанията и размаха на учения. Проф. Рая Заимова, дъщеря на Йордан Заимов, разказва за малко известните факти от живота и заниманията му. Повече чуйте в записа от предаването, посветено на 100-годишнината на изключителния български учен, творец и родолюбец.

Смимките са предоставени от проф. Рая Заимова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05