Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светът според физиката

Книгата „Красива наука“ на проф. Джим Ал-Халили спокойно можеше да носи подзаглавие „Всичко, което винаги сте искали да знаете на физиката, но ви е било неудобно да попитате“. Проф. Халили пише на пределно ясен, „човешки език“ и има таланта да разяснява сложни концепции разбираемо, но и без опростителство.

Професорът по ядрена физика, радио- и телевизионен водещ на Би Би Си и автор на дванайсет книги изтъква връзката между големите открития на науката и приложенията, които те намират във всекидневието на всеки от нас.

Той не само описва трите стълба на съвременната физика – квантова механика, относителност и термодинамика, но и хвърля светлина върху търсенето на възможности за тяхното обединение, което би било следващата значима крачка в разбирането на физическия свят.

Джим Ал-Халили пише и какво е да си учен – тоест постоянно да се съмняваш. „Защото само съмнявайки се, можеш да направиш следващата голяма крачка така, както Айнщайн надгражда теорията на Нютон и придвижва напред науката“, отбелязва и д-р Владимир Божилов, който е научен редактор на изданието, както и на предишната, излязла на български книга на автора „Пътеводител в квантовия свят“.

Дискретно, но твърдо, проф. Халили прави разликата между кредибилна научна теория и хипотеза. „Доверието в науката не идва от сигурността, а от откритостта ѝ по отношение на несигурността. От това, че винаги подлага на съмнение онова, което знаем в момента, и от готовността ѝ да го замени с по-дълбоко разбиране, ако се появи нещо по-добро. В други сфери на живота подобно отношение може да бъде смятано за несериозно. Не и в науката. Научното развитие зависи от неотклонната честност и съмненията на учените.“

Халили е талантлив разказвач, който си струва да изберете за свой водач в света на физиката.

Чуйте какво разказва за „Красива наука“ и за срещите си с проф. Халили д-р Владимир Божилов, сам талантлив и обичан комуникатор и популяризатор на науката.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22
Инж. Григор Цанков, председател на ИБ на Фондация

Еврика! Успешните българи и Вторият панаир на науката и професиите

Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители.  Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..

публикувано на 24.11.25 в 17:05
Красимир Стоев

Очаква ни по-мек и валежен декември

Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..

публикувано на 24.11.25 в 16:25