Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изгубените градове. Епизод 3: Народите при червената река

| обновено на 25.05.21 в 08:25
Сфинксове на една от портите в Хатуша, столицата на древната Хетска империя
Снимка: Wikipedia

Цикълът „Изгубените градове“ разказва за изчезнали цивилизации, живели 4000 години преди новата ера.

Епизод три „Народите при червената река“ разказва за религията, устройството и поминъка на обществата в древна Анатолия. Какви войни са водели и защо първият им мирен договор, който сключват с Египет и в който пише: „Да бъде мир за вечни времена“, днес седи закачен на входа на Съвета за сигурност на ООН. Наистина ли хетите или хититие са първите народи, използвали биологично оръжие, за да превземат нови територии? Как са изглеждали тези древни воини и защо загива тяхната цивилизация? За всичко това обясняват: проф. Мария Китова-Василева, автор на книгата „Езиците и писменостите на древните цивилизации“, доц. Маия Василева от Института по тракология при БАН, проф. Георги Рачев, климатолог и Страхил Панайотов, куратор по асирийска медицина в Британския музей (Лондон), асистент в Института по Исторически Изследвания към БАН; специалист по клинопис и Древен Близък Изток, участвал в първия проект по вавилонска медицина в света в Берлин.


Музиката в епизодите е предоставена от автора ѝ Петър Йорданов - Бъни от албума „BunyVerse“

Лъвската порта в Хатуша


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54