Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Христиана Бацелова: Възможно е ваксинираните да предпазват от размножаване и предаване на вируса

Какво е нивото на колективния Covid имунитет на българите

Д-р Цветелина Великова: Все още в световен мащаб не е ясно какъв е защитният титър антитела

| обновено на 23.06.21 в 14:14
Снимка: БГНЕС

До месец става ясно какво е нивото на колективния имунитет. За целта се стартира процедура за събиране на цялата информация, налична в здравната мрежа. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров в началото на седмицата. Вече е проведена среща с компаниите, които разработват и поддържат медицинския софтуер. Ще се проследяват антигенни тестове и PCR тестове.

Непредставително проучване показва, че 43% от населението са имали среща с Covid-19.


Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Христиана Бацелова, епидемиолог.

За да говорим за колективен имунитет, лицата, които ще влязат като проценти в него, трябва да знаем, че те действително са имат протекция срещу вируса.

Защото това, че едно лице е преболедувало, за съжаление на този етап имунолозите не ни дават категоричен отговор като преболедували какъв период от време тези лица имат протекция. Дали всеки преболедувал има протекция. Имаме ли минимален титър на протективни антитела? Това са едни много спорни теми.

Ако имаме категоричен отговор като при морбили и варицела, ще знаем, че тези хора са предпазени. На този етап, при положение че имунолозите не са категорични, не мога да кажа доколко това решение за отпадане на мерки би било адекватно.

Ако знаем, че тези хора са предпазени, тогава е много важно. Защото можем спрямо хората, които знаем, че са протектирани може откъм тях да отпадат мерки. Да знаем кои групи от хора да предпазваме, да знаем кой медицински персонал с кои пациенти да работи. Да знаем, че медицинският персонал е предпазен и няма да се разболее.

Затова е много важно да знаем колко са ваксинираните, защото те са ни по-сигурната група откъм ограничаване на предаването на вируса. Чакаме имунолозите да решат, определят и докажат и ние епидемиолозите ще стъпим на техните препоръки.

Оказа се, че е възможно ваксинираните да предпазват от размножаване и предаване на вируса. По-скоро на нас, като имунолози, ни се иска да наблегнем на колективен имунитет благодарение на ваксините, отколкото чрез преболедуване. 

Би било много полезно за набавяне на информация, ако се определят различните рискови групи, професионални групи, така ще знаем например колко лекари са се сблъскали с вируса. В различни производствени предприятия също. Дали на някои места мерките не са били по-добри от други. Ще бъде много интересно да се види при учителите също – колко от тях са се срещали с вируса, а и сред учениците."

Ще има ли следваща вълна

"Наблюдавайки спада на хората, които искат да се ваксинират, може би няма да ни избегне следваща вълна. Ако някой отлага ваксинацията, да не отлага. Не е момента да отлага. Моментът за ваксинация "е вчера". Моите притеснения са, че вирусът ще започне да атакува по-младите хора при една нова вълна. Много се надявам да греша."

Чуйте повече в звуковия файл.


Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Цветелина Великова, имунолог и един от авторите на Фейсбук общността "Ваксини”.

Как се формира имунитетът срещу Covid-19

“Добрите новини са, че може да се изгради доста добър и траен имунитет след ваксинация. Продължава и сравняването на двата вида имунитет – след преболедуване и след ваксинация. Данните до този момент са, че един от основните механизми за защита срещу вируса са вирус неутрализиращите антитела, които се образуват от паметовите лимфоцити.

Много хора са притеснени, когато техните антитела намаляват във времето. Но това, което се опитваме да обясним на всички, е, че това е нормална динамика и антителата намаляват.

Когато нямаме среща с вируса, е нормално да не се произвеждат нови антитела. Важно е да запомним, че имунните клетки, които са се срещали с вируса, които са били стимулирани с ваксината, се запазват и те могат при нужда отново да произведат тези антитела."

Хуморален и клетъчен имунитет

"Хуморалният имунитет това са антителата и всички други фактори, които са срещу вируса. А клетъчният имунитет са различни видове лимфоцити. Една част от тях продуцират антитела, а друга – директно се борят с инфектираните клетки.

Клетъчният имунитет след преболедуване се изучава доста интензивно. Включително и след ваксинация, не само след естествено преболедуване. 

По-големият проблем в случая е, че все още в световен мащаб не е ясно какъв е защитният титър антитела. Ние не знаем колко трябва да е количеството антитела, или какъв процент паметови клетки да имаме, за да сме защитени от повторно заболяване."

Д-р Цветелина Великова коментира, че с тези разочароващи данни за процента ваксинирано население в България, очаква следващите вълни през есенните месеци.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кръщение Христово, стенопис от 1290 г., съборната черква „Протата

Тайнството Кръщение

В неделята пред Богоявление литургийното евангелско четиво от св. ев. Марк ни разказва как св. Йоан Кръстител кръщава на брега на река Йордан и призовава всички към покаяние. Множество народ от различни места идва на неговата проповед и след като изповядва греховете си, той ги кръщава. Тогава при св. Йоан Кръстител да се кръсти идва и Господ Иисус..

публикувано на 05.01.25 в 09:35
Проф. Божидар Янев

Конструктивният поглед на проф. Божидар Янев

Строителният инженер проф. Божидар Янев е ръководител на Инспектората по управление на мостовете на Ню Йорк в САЩ. Той е професор и преподавател в Инженерния факултет на Колумбийския университет и Доктор хонорис кауза на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Автор е на книгата "Конструктивният поглед", която може да се намери в..

публикувано на 04.01.25 в 18:27

Как да бъдем малко по-щастливи

Програмата "Проект за щастие 2025" на Института за терапия и експресивни изкуства предлага задачи и медитации, които всеки от нас може да изпълнява, с идеята да промени поне мъничко гледната си точка и да отстрани някои пречки пред това да се чувства по-удовлетворен от живота. "Всеки един от нас е обусловен от различни вярвания, предразсъдъци,..

публикувано на 03.01.25 в 16:05

Празничният Ереван: Как арменците посрещат Рождество

Януари е един от месеците с най-много празници, а в Армения той е особено значим заради отбелязването на Рождество Христово на 6 януари. Водещата на предаването "Какво се случва", Милена Лекова, разказа в ефира на "Нашият ден" за празничната атмосфера в арменската столица Ереван. "Тук е неработен ден, времето е страхотно, слънцето грее и празничният..

обновено на 03.01.25 в 13:34

"БългариТЕ" – любов през границите и традициите

Как две култури се обединяват, за да създадат своя миг, да преминат през граници и традиции. В своя подкаст епизод "БългариТЕ" Божидар Александров запознава слушателите с историята на Дарина от Йоаким Груево и Хавиер от Пеняфиел, Испания, открили красотата на културните особености и силата на обединяващите ни празници. Чуйте една любов,..

публикувано на 03.01.25 в 10:50