Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските ботаници, Епизод 4

Акад. Даки Йорданов – основател на Ботаническата градина в Балчик

2
Снимка: СУ "Св. Кл. Охридски"

Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.

Епизод 4 е посветен на акад. Даки Йорданов, основател на Ботаническата градина в Балчик. Записва се да учи естествена история в Софийския университет, но по време на Първата световна война прекъсва следването си. През 1921 г. се дипломира с работа на тема „Флората в Омуртагската околия“. 

Работи в Централния изпитателен институт. От 1922 г. е асистент в Биологическия факултет на Софийския университет. През 1923 г. става член-основател на Българското ботаническо дружество. Защитава докторска дисертация на тема „Върху степната растителност в България“. През 1939 г. е избран за доцент, от 1945 г. е професор, а през 1947 г. е избран за академик на Българска академия на науките.

За научната работа на акад. Даки Йорданов разказват проф. Стефан Станев и доц. Ана Петрова от Институт по ботаника към БАН. Като негови студенти, те разказват и лични спомени. 

Д-р Красимир Косев, ръководител на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик разказва за основаването на градината в Балчик.

Чуйте предаването от звуковия файл.

Снимки – БАН, СУ "Св. Кл. Охридски"

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36