Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските ботаници, Епизод 4

Акад. Даки Йорданов – основател на Ботаническата градина в Балчик

2
Снимка: СУ "Св. Кл. Охридски"

Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.

Епизод 4 е посветен на акад. Даки Йорданов, основател на Ботаническата градина в Балчик. Записва се да учи естествена история в Софийския университет, но по време на Първата световна война прекъсва следването си. През 1921 г. се дипломира с работа на тема „Флората в Омуртагската околия“. 

Работи в Централния изпитателен институт. От 1922 г. е асистент в Биологическия факултет на Софийския университет. През 1923 г. става член-основател на Българското ботаническо дружество. Защитава докторска дисертация на тема „Върху степната растителност в България“. През 1939 г. е избран за доцент, от 1945 г. е професор, а през 1947 г. е избран за академик на Българска академия на науките.

За научната работа на акад. Даки Йорданов разказват проф. Стефан Станев и доц. Ана Петрова от Институт по ботаника към БАН. Като негови студенти, те разказват и лични спомени. 

Д-р Красимир Косев, ръководител на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик разказва за основаването на градината в Балчик.

Чуйте предаването от звуковия файл.

Снимки – БАН, СУ "Св. Кл. Охридски"

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Ден на отворените врати организират в Института по геология на 22-ри април

В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..

публикувано на 21.04.25 в 17:39

Лекари и педагози подкрепят възможността родителите да извиняват отсъствия от училище до 15 дни годишно

Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията   им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..

публикувано на 20.04.25 в 15:40

В Италия записват рецептата за разложка капама

Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за   обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята,  завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..

публикувано на 20.04.25 в 09:38
Зографско евангелие, 10 век, глаголица, лист 43 б.

Глаголицата – наука и мистика

1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..

публикувано на 18.04.25 в 11:05

Атентатът в "Света Неделя" – престъпление на века

На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..

публикувано на 16.04.25 в 17:05