Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските ботаници, Епизод 4

Акад. Даки Йорданов – основател на Ботаническата градина в Балчик

2
Снимка: СУ "Св. Кл. Охридски"

Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.

Епизод 4 е посветен на акад. Даки Йорданов, основател на Ботаническата градина в Балчик. Записва се да учи естествена история в Софийския университет, но по време на Първата световна война прекъсва следването си. През 1921 г. се дипломира с работа на тема „Флората в Омуртагската околия“. 

Работи в Централния изпитателен институт. От 1922 г. е асистент в Биологическия факултет на Софийския университет. През 1923 г. става член-основател на Българското ботаническо дружество. Защитава докторска дисертация на тема „Върху степната растителност в България“. През 1939 г. е избран за доцент, от 1945 г. е професор, а през 1947 г. е избран за академик на Българска академия на науките.

За научната работа на акад. Даки Йорданов разказват проф. Стефан Станев и доц. Ана Петрова от Институт по ботаника към БАН. Като негови студенти, те разказват и лични спомени. 

Д-р Красимир Косев, ръководител на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик разказва за основаването на градината в Балчик.

Чуйте предаването от звуковия файл.

Снимки – БАН, СУ "Св. Кл. Охридски"

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40